Ничия земя [bg]

— Но аз просто се забавлявам. Работя по дванайсет часа, почти без почивен ден. Дошла съм тук да изпусна малко пара.

— Има умни и безопасни начини да го направите. Този не е от тях. Кой е онзи тип, който си пъхаше езика в гърлото ви?

— Напълно случаен…

— Този напълно случаен ще бъде арестуван на излизане от заведението. Той е шпионин, макар и роден в Америка, който помага на китайците да крадат секретна информация от Министерството на отбраната.

— О, боже! Шегувате се, нали? Той искаше само секс, като всички мъже.

— Какво му казахте? Разпита ли ви за работата ви?

— Не. Искам да кажа… — Жената замълча. Изглеждаше разтревожена. — Искам да кажа, че попита какво работя.

— Какво му казахте?

Дишането на Шепард се учести.

— Мисля, че ще припадна.

— Тоалетната е по-надолу по коридора. Ще ви чакам тук.

На Пулър не му беше никак приятно да постъпва така с младата жена, макар наистина да съществуваха строги правила, които определяха какво могат да правят служителите в свободното си време и какво не. А този бар, пълен както с военни, така и с цивилни служители на различни подизпълнители на Пентагона, бе идеалното място за един шпионин. Пулър си каза, че по този начин дава на жената добър урок.

Извади телефона си, потърси информация за Аталанта Груп и… не откри абсолютно нищо. Как бе възможно това? Днес всяка компания поддържаше сайт в интернет. Нямаше представа дали Аталанта Груп е съществувала през осемдесетте. И дали е ръководела проекта, реализиран в Блок Кю. Шансовете бяха малки, но Пулър не губеше надежда.

Винсънт Диренцо, бившият агент на ОКР, бе споменал, че интуицията е част от всяко разследване. В момента интуицията на Пулър му подсказваше, че трябва да насочи вниманието си към Блок Кю и Аталанта Груп.

Когато Шепард излезе от тоалетната след няколко минути, лицето й бе добило зеленикав оттенък.

— Да отидем другаде — каза Пулър.