Екскурзия в Тиндари [bg]

Ауджело дълго размишлява върху казаното, виждаше се, че все още не всички значения на онова, което му беше разказал Монталбано, успяваха да му се изяснят. След това ги проумя, пребледня и попита с нисък глас:

— Може би и роботи деца, естествено.

— Естествено — потвърди комисарят.

— И как продължава историята според теб?

— Трябва да изходиш от това, че онези, които са организирали трафика, имат ужасяваща отговорност.

— Разбира се, за смъртта на…

— Не само за смъртта, Мими. Също и за живота.

— Живота?

— Разбира се, за живота на онези, които са се подложили на операцията. Платили са страховита цена, но не говоря за пари, а за смъртта на друго човешко същество. Ако нещата се раздухат, с тях е свършено, където й да се намират — начело на правителство, икономическа империя, банков гигант. Името им е окаляно завинаги. Затова според мен нещата са се развили по следния начин. В един прекрасен ден някой се е натъкнал на връзката между Санфилипо и съпругата на професора. От този момент нататък Ваня представлява опасност за цялата организация. Тя е евентуалната брънка от веригата между хирурга и мафиотската организация. Двете неща трябва да останат напълно разделени. Какво да се направи? Да убият Ваня? Не, защото професорът би се озовал в центъра на полицейското разследване и благодарение на черната хроника — изтипосан във всички вестници… Най-приемливо е да се ликвидира централата във Вигата.

Като начало обаче казват на професора за изневярата на съпругата му, така той ще може да разбере от реакцията на Ваня дали тя е в течение на нещо. Но Ваня не знае нищо. Затова е върната в родината си. Организацията заличава всички следи, които могат да отведат до нея — семейство Грифо, Санфилипо…