Екскурзия в Тиндари [bg]

— Да отидем до Маринела с двете коли — каза Ингрид на излизане от ресторанта. — Трябва бързо да се връщам в Монтелуза, защото имам ангажимент.

Рамото на комисаря вече беше много по-добре. Докато му сменяше превръзката, тя каза:

— Малко съм объркана.

— Заради обаждането ли?

— Да. Виж…

— След това — каза комисарят, — нека да поговорим след това.

Наслаждаваше се на разливащата се по кожата му студенина от мехлема, който Ингрид размазваше. Харесваше му (защо пък да не си го признае), че практически ръцете на жената галеха раменете, ръцете и гърдите му. В един отрязък от време проумя, че стои с притворени очи и се намира в точката, от която щеше да започне да прави мър-мър като котараците.

— Приключих — каза Ингрид.

— Да седнем на верандата. Искаш ли едно уиски?

Ингрид се съгласи. За известно време останаха да гледат морето, обгърнати в мълчание. След това комисарят беше този, който пръв започна:

— Как така ти хрумна да й се обадиш?

— Хм, някакъв внезапен импулс, докато търсех картичката, за да ти дам номера й.

— Добре, разкажи ми.

— Стори ми се, че някак се уплаши, щом й казах, че съм аз. Попита ме дали се е случило нещо. Оказах се в затруднено положение. Зададох си въпроса дали тя знае за убийството на любовника си. От друга страна, не ми беше споменавала името му. Отговорих й, че нищо не се е случило и че искам само да я чуя. Тогава ми каза, че ще остане далече за дълго време. И започна да плаче.

— Обясни ли ти защо не може да се върне?

— Да. Ще ти разкажа хронологично фактите, въпреки че тя ми ги съобщи на части и объркано. Една вечер Ваня, сигурна, че съпругът й е извън града и ще отсъства няколко дни, води любовника си, както много други пъти го била правила, във вилата им в Сантоли. Докато спели, били събудени от човек, който влязъл в спалнята. Оказал се доктор Ингро. „Значи, е вярно“ — промърморил. Ваня твърди, че съпругът й и момчето дълго се гледали. След това докторът му казал: „Ела оттатък“, и отишъл в хола. Без да продума, момчето се облякло и отишло при него. Нещото, което най-силно впечатлило приятелката ми, било, че… всъщност сторило й се, че двамата вече се познават. При това добре.

— Почакай за момент. Знаеш ли как са се срещнали за пръв път Ваня и Нене Санфилипо?

— Да, каза ми, когато я попитах дали е влюбена, преди да отпътува. Запознали се случайно в един бар в Монтелуза.

— Санфилипо знаел ли е за кого е била омъжена приятелката ти?

— Ваня му била казала.

— Продължавай…