Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Хедър трепна. Не трябваше да пита. Не беше нейна работа, ако Алберто си играеше с три жени. Но когато едната от тях беше старата й приятелка от гимназията, а другите две — психясали кучки, можеше да стане голяма бъркотия.
— Те няма да разберат. — Алберто се спря на вратата. — Нямам истински шанс с тях. Би трябвало изобщо да не се занимавам и с двете, но те имат някаква сила над мен.
Хедър повдигна вежди.
— Сила? Като магия ли?
Дали пък психясалите кучки не бяха всъщност психясали вещици?
Той въздъхна.
— Те са… различни. Нищо добро няма да излезе от увлечението ми по тях.
— Това вероятно е така.
Той я погледна притеснено.
— Ти също трябва да внимаваш. Дължа много на Жан-Люк. Той е мил и талантлив мъж, но… трябва да стоиш далеч от него, ако можеш.
Алберто побърза да излезе от стаята преди Хедър да успее да му отговори или дори да се съвземе от шока.
Хедър прекара следобеда в шиене, докато Пиер и Фил инсталираха две камери в студиото. Странното предупреждение на Алберто продължаваше да ехти в ума й. Ако се възхищаваше на Жан-Люк, защо я предупреждаваше да стои далеч от него? Какво знаеше той, което тя не? И какво беше значението на 1485? Рождена дата?
Тя потрепери. Невъзможно. Креативният й ум се престараваше.
Фил и Пиер се присъединиха към тях в кухнята за вечеря. Хранителните запаси намаляваха, затова Пиер предложи да отиде до магазина. Тъй като Алберто беше взел БМВ-то за дългата си среща със Саша, Хедър му даде ключовете за пикапа си, заедно със списъка с покупки.
Фиделия почистваше масата, когато спря внезапно. Една чиния се изплъзна от ръцете и се счупи на пода.
— Какво?
Хедър скочи на крака.
Фиделия прониза Фил с паникьосан поглед.
— Спри го! Веднага!
Той се втурна по коридора и навън през входната врата. Хедър се затича след него и тъкмо беше стигнала вратата, когато ударната вълна от силна експлозия я блъсна назад. Сърцето й се качи в гърлото. Ушите й пищяха, но тя възстанови равновесие и се запрепъва навън. Застина.
Пикапът й бе погълнат от огромен пожар. Пламъците се изстрелваха нагоре към небето. Пиер. Усети, че й се повдига и се преви на две.
Фил стоеше на алеята със стиснати юмруци. Падна на колене, изви глава назад и изрева. Звучеше странно през бученето в ушите й. Силната топлина на огъня я накара да отстъпи назад и тя се спъна в рамката на вратата.
— Мамо?
Хедър затръшна вратата и се облегна на нея. Черни точици играеха пред очите й и не можеше да измисли какво да каже.
Бетани заприпка към входната врата.
— Къде отидоха всички? Може ли и аз да дойда?
Хедър преглътна надигащото се в гърлото й гадене и поклати глава.
Фиделия влезе в изложбената зала, притискайки чантата си до гърдите. Очите й блестяха от непролети сълзи.
— Закъснях, нали?
Собственото зрение на Хедър се замъгли от напиращия плач.
— Беше точно, както го сънува. Ад.
Глава 19
Жан-Люк седеше зад бюрото в кабинета си и се взираше в пространството. От време навреме Роби преминаваше през полезрението му, но почти не го забелязваше. Гласовете в стаята жужаха като досаден рояк пчели. Сигурно беше в шок. Никога не се беше чувствал по този начин по време битка. Вцепенението винаги идваше след това.
Роби тресна едно шише Криски на бюрото и му предложи една глътка, Жан-Люк наблюдаваше бутилката мълчаливо. Сместа от синтетична кръв и шотландско уиски нямаше да реши нищо. Нямаше да върне Пиер към живота. Нито да заличи скръбта или вината.
Всички мъже в стаята бяха развълнувани, говореха на висок глас и ръкомахаха с ръце. Жан-Люк премигна, когато юмрукът на Роби се стовари върху бюрото. Бутилката с Криски подскочи.
— Как е могъл да забрави да провери пикапа? — извика Роби. — Мислех, че съм го обучил по-добре.
— Сигурен съм, че си. — Иън отпи от чашата си с Криски. — Не трябва да се обвиняваш.
— Трябваше сам да проверя. — Фил рухна върху един стол и притисна основата на китките си в слепоочията си. — Мога да надушвам експлозивите. Трябваше да проверя проклетия пикап.
Думите му изостриха мъглата в главата на Жан-Люк. Фил можеше да надуши бомба?
— Пиер трябваше сам да се сети — измърмори Роби, докато крачеше из стаята. — По дяволите!
Той удари отново е юмрук по бюрото. Крискито се олюля близо до ръба.
Иън грабна бутилката и напълни чашата си отново.