Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 135
Перейти на страницу:

— Съжалявам, че отне толкова време — продължи Алекс. — Трябваше да изпратя кодирани телеграми през руското посолство до Санкт Петербург и разговорите от разстояние не са толкова скоростни, колкото ми се иска.

— Разбирам — рече Уолдън и си каза: „Стига де — изплюй камъчето!“.

— Има един район от около десет хиляди квадратни мили, от Константинопол до Адрианопол — горе-долу половината Тракия, — който днес е част от Турция. Бреговата му линия започва от Черно море, граничи с Босфора, Мраморно море и Дарданелите и стига до Егейско море. С други думи, той затваря прохода между Черно и Средиземно море. — Замълча. — Дайте ни го и ще сме на ваша страна.

Уолдън скри вълнението си. Вече имаха истинска основа за сделка.

— Остава обаче проблемът, че той не е наш, за да ви го дадем — отвърна той.

— Обмисли възможностите в случай на война — рече Алекс. — Първо: ако Турция е на наша страна, така или иначе, ще имаме достъп до пролива. Това обаче не е вероятно. Второ: ако Турция е неутрална, ще очакваме от Британия да настоява за правото ни на достъп до проливите, като знак, че неутралитетът на Турция е реален; а ако тя откаже, ще подкрепите нашето нахлуване в Тракия. Трето: ако Турция е на страната на Германия — което е най-вероятната от трите възможности, — тогава Британия ще признае Тракия за наша още щом я завладеем.

Уолдън каза със съмнение:

— Чудя се какво ли ще е мнението на тракийците по въпроса.

— За тях ще е по-добре да са част от Русия, отколкото от Турция.

— Предполагам, че биха искали да са независими.

Алекс се усмихна момчешки.

— Нито вас, нито мен — да не говорим за нашите правителства — ни интересува какво ще предпочете населението на Тракия.

— Така е — отвърна Уолдън. Нямаше как да отрече. Присъщата за Алекс комбинация от момчешки чар и зрял, остър ум го изкарваше от равновесие. Той винаги бе смятал, че контролира разговора, докато Алекс не кажеше нещо, което ясно показваше, че именно той има превес през цялото време.

Тръгнаха нагоре по склона на хълма зад Уолдън Хол. Уолдън забеляза, че охранителят оглежда гората от двете страни. Прах се вдигаше около тежките му обувки. Земята беше суха: не беше валяло от три месеца. Уолдън бе развълнуван от предложението на Алекс. Какво ли щеше да каже Чърчил? Със сигурност биха могли да дадат на Русия част от Тракия — кого го беше грижа за Тракия?

Те прекосиха кухненската градина. Един помощник-градинар поливаше марулите и докосна каскета си за поздрав. Уолдън опита да си спомни името му, но Алекс отново го смая:

— Прекрасна вечер, Стенли.

— Няма да е зле да завали, Ваша светлост.

— Но не твърде много, нали?

— Разбира се, Ваша светлост.

„Алекс се учи“, каза си Уолдън.

Влязоха в къщата и Уолдън позвъни да извика лакей.

— Ще изпратя телеграма до Чърчил, за да уредя среща утре сутринта. Ще тръгна за Лондон още призори.

— Добре — отвърна Алекс. — Нямаме време.

Шарлът беше посрещната бурно от лакея, който й отвори вратата.

— О! Слава богу, че се прибирате, лейди Шарлът!

Тя му подаде палтото си.

— Не разбирам защо благодариш на Господ за това, Уилям.

— Лейди Уолдън много се разтревожи за вас. Каза да идете при нея веднага щом се върнете.

— Първо ще се кача да се измия — отвърна Шарлът.

— Лейди Уолдън каза „веднага“…

— А аз казах, че първо ще се измия. — Шарлът се качи в стаята си.

Изми си лицето и спусна косите си. Чувстваше тъпа мускулна болка в корема от удара на онзи мъж и ръцете й бяха леко ожулени. На коленете й сигурно също имаше рани, но никой нямаше да ги види. Тя отиде зад паравана и свали роклята си. Изглеждаше здрава. „Не приличам на човек, който се връща от метеж.“ Чу, че вратата на стаята й се отваря.

— Шарлът! — извика майка й.

Шарлът облече халата си. „О, господи, сега ще изпадне в истерия.“ Излезе иззад паравана.

— Ужасно се притеснихме! — каза майка й.

Мария влезе в стаята след нея, изглеждаше кипнала от праведно възмущение, а погледът й беше стоманен.

— Е, ето ме, жива и здрава, спрете вече да се тревожите — отвърна Шарлът.

Майка й се зачерви.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)