Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
— Политиците започват да стават малко нервни, когато чуят за разработване на химически оръжия, но защо това трябва да спира една толкова добра идея — каза Кавано, едва потискайки гнева си.
Той си спомни как хората на Клайн изведнъж изпаднаха в паника, когато щурмуваха стълбите. Реагирайки на някаква невидима заплаха, те започнаха да стрелят безразборно нагоре, защото ги беше страх да се качат по-нагоре. Прескот сигурно е скрил бутилки с тоя газ някъде в стълбището, каза си Кавано.
Спомни си още нещо — как Прескот бе започнал трескаво да натиска копчета по някакво табло, когато хората на Клайн щурмуваха стълбището. Но колкото и да се изплашиха преследвачите, реакцията им към вдишания газ не бе толкова силна, защото Кавано бе чул Прескот да си мърмори нещо ядосано под нос. Може би бутилките са изпускали газ и когато са му потрябвали, газът в тях не е бил достатъчно, за да подейства пълноценно.
— Прескот експериментирал с него върху животни — продължи Клайн. — Плъховете подивявали. Кучетата и котките толкова се страхували едни от други, че се свивали в противоположни ъгли и не смеели да мръднат. В един от случаите имало дузина кози, които изпаднали в такава паника, че не преставали да бягат из стаята, дето ги държали, докато накрая изпопадали и измрели.
Кавано се сети и за мазето на Карен и за неприятната миризма, която, както вече му стана ясно, успя да го накара да изпита страх за първи път в живота си и ефектът от която още не го бе напуснал изцяло. Сети се и за паниката, която едва не му коства живота горе на тавана. Сети се и за Карен, отпуснала се безпомощно в инвалидната си количка, притиснала с всичка сила ръце към гърдите си, за ужаса, изписан в очите й. Тъй като Прескот не е искал да оставя рани или необясними белези по тялото на Карен, които по-късно да бъдат установени от съдебномедицинските експерти, той явно е пуснал от хормона, за да я убие от страх. Сърцето и вените й сигурно са се пръснали от мощния приток на адреналин.
— Спринцовката — изпъшка Клайн. — Ръката ти пак трепери.
— Искам да ми кажеш всичко.
— С течение на времето изкушението станало по-голямо. Прескот започнал да го изпробва и върху хора. Всяка градска банда се разбягвала панически дори само от един неин противник, сгащен на територията й, защото оня хвърлял малък и съскащ флакон в краката на хората от бандата.
— Тогава сигурно има и неутрализатор — предположи Кавано. — В противен случай този, който я хвърля, също ще се побърка от страх.
— Да. — Клайн полагаше титанични усилия да не мърда.
Значи Прескот е използвал неутрализатор, когато е бил в къщата на Карен, каза си Кавано. Защото иначе хормонът е щял да порази и него.
— Без неутрализатора не биха могли да свършат никаква работа с онова, което използваха при безредиците в Сейнт Луис във връзка с конференцията на Международната търговска организация.
Всичко, което Кавано помнеше за безредиците, беше, че след три дни хаос властите най-сетне бяха овладели положението и бяха натикали бунтарите в Мисисипи.
— Сълзотворният газ ли?
— В него е имало от хормона. — Клайн затвори очи, за да се поуспокои малко. — Във филтрите на противогазите бил сложен неутрализатор. Експериментът бил успешен.
— И само няколко военни и Прескот са знаели какво се е случило в действителност — отбеляза Кавано.
— И няколко могъщи цивилни с твърдо отношение към това как трябва да се защитава страната ви. Те решили да направят още един секретен тест — този път върху хора, обучени специално да не се поддават на страх. Върху група рейнджъри по време на учение в блатата на Флорида.
Кавано си спомни за безпокойството, с което бе прочел за петнайсетината рейнджъри, удавили се в едно блато във Флорида.
Обилно потейки се, Клайн стискаше очи.
— Може би мощта на хормона не е била регулирана правилно. Или пък хора, обучени да боравят с оръжие, постъпват точно така. Започнали да стрелят по абсолютно всичко и повечето от тях не се удавили, а са били застреляни от другарите си.
Отвратен, Кавано се дръпна назад, без да се усети, издърпвайки иглата от врата на Клайн.
С изключение на насеченото дишане на Клайн, в стаята се бе възцарила тишина. Минаха няколко секунди преди Клайн — бледен, вързан за стола и паднал странично на пода — да разбере, че инжекцията вече не притиска вената му. Бавно и предпазливо той отвори очи и едва им повярва, като видя срещу себе си Кавано и спринцовката до него на мокета.
— Карай нататък — заповяда му той.
— Случиха се две неща. — Клайн се опита да извие глава, за да гледа Кавано в очите. — Първото нещо бе, че работодателят ми научи за експериментите.