Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Неочаквано озовали се притиснати от три страни, без изобщо да го очакват, новодошлите нямаха никакъв избор, освен да се подчинят.
— На пода! — изкомандва Ръдърфорд. — Ръцете на тила!
— Веднага! — изрева Кавано.
Скинарът се подчини, лягайки по корем на мокета. Другите двама се поколебаха само за миг, после последваха примера му.
Джейми влезе вътре и заключи вратата.
— Видя ли те някой в коридора? — попита Кавано, без да сваля насоченото към тримата оръжие. — Видя ли пистолета ти?
— От асансьора слязоха двама души тъкмо когато влизах тук. Пистолетът ми беше скрит зад чантичката и те не го видяха.
Това беше добре. Джон го бе уверил, че повечето от хората, които живеят в блока, ходят на работа и вероятността някой да се върне в ранния следобед в работен ден е малка. Но дори и при това положение възможността някой да влезе в коридора в неподходящото време бе нещо, което Кавано и да иска, не можеше да предвиди.
— Страхотно — каза първият мъж, надигайки глава от мокета.
Бе среден на ръст, жилест, със слабо лице и военна подстрижка.
Кавано позна стържещия глас.
— Ама ние сме разговаряли с теб по телефона. По мобилния телефон на ей тоя тип тук — кимна Кавано към скинара. — След като ви задигнах колата от търговския център.
— Сетил си се, че телефонът има проследяващо устройство, а? — Както и скинара, този мъж също говореше с европейски акцент. — Следвахме сигнала часове наред и накрая намерихме телефона, хвърлен в един пикап.
— Е, толкова ли не разбираш от майтап. — Кавано изведнъж се сети за нещо. — Карали сте след пикапа? Защо сте се занимавали с глупости, след като сте знаели, че ще изчезнем от района с хеликоптер.
— С хеликоптер ли? Нямам представа за какво става дума.
Обърканото изражение на мъжа бе спонтанно и неподправено и това засили подозрението на Кавано, че ударната група, опитала се да залови Прескот в склада, не бе същата, която използва трите хеликоптера за нападението над бункера.
Докато Джейми и Кавано ги държаха на мушка, Ръдърфорд върза ръцете и краката им.
Изпод размъкнатия пуловер на втория мъж Кавано измъкна 9-милиметрова берета. Опипа черното кожено яке на първия мъж и намери 9-милиметров браунинг. В джоба му, защипан със специална щипка за вътрешната част, Кавано намери и един сгъваем нож. Отвън се виждаше само щипката. Издърпвайки го нагоре заедно с щипката, собственикът можеше да го извади мигновено от скривалището му. Малко гумено бутонче откъм опаката страна на дръжката даваше възможност ножът да се отвори само с едно натискане на палеца още при изваждането му. Острието му бе почти двайсет сантиметра дълго.
Едно време ножовете се смятаха за непълноценно оръжие („Ей, тъпак, къде си тръгнал с нож срещу пищов?“), но един компютърен филм от 1990 година, наречен „Защита срещу хладно оръжие“, бе уверил правоохранителните органи, че нападател, въоръжен с нож, може да измине разстояние от шест метра и да нанесе смъртоносна рана, преди човек да извади скрития си пистолет, преодолявайки преди това първоначалното стряскане, да насочи оръжието и да стреля. Сега вече доста агенти смятаха ножа за също толкова надеждно оръжие като пистолета и носеха със себе си по три ножа.
Ножът, който Кавано държеше в ръцете си, бе с матово покритие, за да не отразява светлината, и бе направен от един от най-добрите инструктори по самозащита и същевременно производител на ножове — Ърнест Емерсън. Наричаше се НББ–7, което означаваше „Нож за близък бой“. Плетеното покритие на дръжката позволяваше здрав захват, дори и ако ръкохватката се намокреше от вода, пот или кръв. Назъбеното острие бе здраво и достатъчно остро да пробие врата на кола.
— Страхотно! — възкликна Кавано, имитирайки първия мъж.
Той затвори ножа и го защипа в собствения си джоб. После седна с кръстосани по турски крака на пода пред първия мъж.
— Ти се подвизаваш под името Клайн, а?
— Име като всяко друго.
— Разкажи ми за Прескот.
Клайн не отговори.
— Тогава аз да ти кажа какво знам за него — продължи Кавано. — А ако и ти решиш да се включиш по някое време, няма да те спра.
Кавано разказа на Клайн какво бе станало, след като се бяха гонили с колите — пристигането в бункера, инструкциите, дадени на Прескот за изчезването му, пожара, нападението с хеликоптерите и втория пожар в къщата на Карен.
— Така че, както виждаш, на мен той ми трябва точно толкова, колкото и на теб. Дори повече. Можем да стигнем далеч, ако работим заедно.
— Да, но целите ни са различни.
— Сигурен съм, че ще измислим нещо, за да заобиколим различията. — Кавано впери в него изучаващ поглед. — Струва ми се, че ръцете и краката ти започват да те болят. Я чакай да те устроя по-удобно.