Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
— Момичета, хайде да преместим това творчество във вашата стая — казах аз, помагайки им да съберат материалите си. — Трябва да подредя хола. Дядо, баба и прабаба ще дойдат след малко. Всъщност трябва и да се преоблечете, за да сте красиви, когато пристигнат.
— Момчетата не могат да са красиви — търпеливо ме информира Ани. — Момчетата са хубави.
— Аз съм красив — противопостави се Анди и ни показа разноцветните си пръстчета.
— И татко е красив — каза Люси.
— Благодаря ти, Люси Джийн. Разбиранията ти за красотата са много важни за мен и съм сигурен, че един ден ще бъдеш Мис Колорадо.
— Ще съм повече от това — съобщи Ани, докато се качвахме по стълбите. — Когато порасна, ще стана ега си артиста.
Наистина ме изненадват. Постоянно. Стреснат от това изявление, я попитах:
— Ани, къде си чула това?
— Вчера пощальонът каза на прабаба, че изглежда секси, а тя му каза: „Ти си ега си артиста, Джордж.“ Той се засмя и прабаба го ощипа по бузата.
В такива случаи не се казва, че изразът е забранен. Ако направех тази грешка, и тримата щяха да използват „ега си артиста“ във всяко свое трето изречение, което щеше да направи Коледата незабравима, но не по очаквания начин. Оставих я без коментар, с надеждата, че ще я забравят, и ги настаних с пастелите им в момичешката стая.
Не се притеснявах да ги оставя на горния етаж, докато с Лори сме долу, първо, защото цялата къща беше добре заключена, и второ, защото алармата беше на мониторинг. Ако някоя врата или прозорец се отвореше, алармата няма да се развъни, а електронен глас ще съобщи през тонколоните, който са из цялата къща, точното място на пробива. Слязох във фоайето и се загледах през един от високите, тесни френски прозорци до входната врата.
Полицейският участък беше на по-малко от десет минути от нас. Исках да отворя вратата, преди Портър Карсън да звънне и децата да разберат, че имаме гост.
След около две минути един „Меркюри Маунтиниър“ се качи на бордюра в края на нашата пътечка.
Мъжът, който слезе от него, носеше тъмен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и разкопчано палто. Висок и издокаран, вървеше уверено.
Когато стигна до стълбите, светлините на прага разкриха, че е на около четирийсет години, привлекателен, с тъмна коса, сресана назад. Когато ме забеляза, ми даде знак с показалец, означаващ: „Само момент!“ и извади от палтото си сгънат портфейл с документи. Задържа ФБР идентификациите си до стъклото, така че да мога да ги прочета и да сравня лицето му със снимката, преди да отворя.
Очевидно Хю Фостър го беше предупредил, че сме предпазливи, а и ако агентът познава историята на Бизо, то той знае, че в случая параноята е нещо разумно.
44
Явно съм гледал прекалено много филми, защото очаквах Портър Карсън да заговори стегнато и с хладната незаинтересованост на федерален агент от сериал. Вместо това имаше глас, който веднага сведох до по-топлото определение: дружелюбен и с акцент от Джорджия, заоблящ всички остри неравности на думите. Когато отворих вратата, електронният глас съобщи: „Входна врата отворена!“
— Имаме същата аларма — каза той, докато си стискахме ръцете. — Синът ми Джейми е на четиринайсет и е компютърен факир. Опасна комбинация. Учи алармата на нови думи. Изведнъж почна да казва: „Входна врата отворена, пази си задника!“ Това му спечели едно наказание. Заключих вратата след него.
— Имаме три деца, едното — на пет, другите — по-малки. Ще бъдат тийнейджъри по едно и също време.
— Леле!
Докато закачах палтото му във фоайето, казах:
— Чудим се дали да не ги заключим в една стая и да ги храним през процеп, докато всичките навършат двайсет и една.
Той шумно пое въздух и каза:
— Къщата мирише на елитен квартал в рая. Гирлянди от кедър, коледна елха, останал аромат от фъстъчени бонбони, печени този следобед, пуканки, свещи с аромат на ванилия и канела, прясно кафе, шунка, печаща се в череши, и шоколадова торта в другата фурна.
Смаян от гирляндите, светлините и заобикалящата ни колекция от коледни играчки, Портър Карсън наостри уши да чуе „Сребърни звънчета“ в изпълнение на Бинг Кросби.
— Вие, приятели, празнувате Коледа, както почти никой в наши дни.
— Да, така е, за съжаление — отговорих аз. — Елате в кухнята. Жена ми бели някакви красоти от Айдахо за картофите в раковина.
Всъщност Лори беше приключила и когато и представих Карсън, си бършеше ръцете в кърпа на коледни звезди.
Ако останалата част от къщата миришеше на рай, то кухнята беше уханният палат на божествата. Федералният агент изглеждаше впечатлен от Лори, като всички мъже, и се отнасяше с нея с южняшка изисканост. Остана прав, докато тя наливаше прекрасно колумбийско кафе в три чаши, а после и издърпа стола, за да седне. Почувствах се като простак и си напомних да не сърбам кафето. Карсън седна и премина по същество: