Създадена за любов
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Създадена за любов». Краткое содержание книги:
В този миг Кендъл също не мислеше за нищо друго освен за настоящето. Изпитваше огромна благодарност към Ейми и Харолд Армстронг. Те я бяха приели без въпроси и тяхното общество, което високо ценеше морала, бе решило да я допусне до себе си с непоколебима преданост. Тя, горката, също като Юга, бе жертва на тиранията на янките. Беше очевидно, че смелият герой, капитан Маклейн, е влюбен в нея. А любовта и привързаността на Кендъл към него й придаваха почтеност в очите на останалите, обичта й бе така пламенна, невинна и красива, че сияеше около нея с аурата на неземен чар, на който никой не можеше да устои. Скоро след като двамата с Брент се завърнаха на увеселението край къщата в гората и ядоха и танцуваха заедно с останалите, жените от околността решиха, че Кендъл е изключително възпитана и благородна дама.
А добрата Ейми, тази най-почтена и нравствена дама, се справи с положението изненадващо ловко. Когато гостите се разотидоха и моряците на Брент бяха поканени да пренощуват в различни къщи, Ейми извади една възглавница и я връчи на Брент, после им пожела лека нощ, с безизразно лице.
Но Хари не се сдържа и весело намигна.
Кендъл прекара нощта в щедрите обятия на своя любим. Беше толкова хубаво да се отпусне, намерила подслон и топлина до силното му тяло. Спа сладко не само защото той я бе изтощил, а понеже задоволството й бе опияняващо.
Но сутринта, когато се събуди, тя с изненада и тревога забеляза, че той гледа замислено в тавана. Брент долови движението й и разбра, че се е събудила, но не погледна към нея.
— Ще те заведа в Лондон — заяви той твърдо.
— Не! — възрази тя, облегна се на гърдите му и хвана с две ръце главата му, за да го накара да я погледне. — Не, Брент! — замоли го. — Това е глупаво. Казваш, че тук е опасно за мен, но какво ще стане, ако нападнат „Джени Лин“ по море? Това ще се окаже катастрофа за нас! А ти трябва да отидеш първо в залива, преди да заминеш за Лондон. Знам, че нямаш намерение да ме водиш там. Моля те, Брент, не постъпвай глупаво. Ще се върнеш и ще ме заведеш в Европа, тогава изобщо няма да те виждам, защото теб винаги ще те призовават да се биеш! Тук е мястото, където се завръщаш, Брент. Тук ще бъда сигурна, че ще дойдеш. Умолявам те…
— Тук няма кой да те пази! — разпалено извика Брент. Вгледа се в очите й, влажни и трептящо сини като необятната шир на океана. Усети тялото й до своето. Плюшената мекота на гърдите й се притискаше до неговите гърди, страстно умоляваща. Той неочаквано прокара пръсти през косата й, притегли я към себе си и нежно я погали по главата.
— Ако тръгнеш с мен за Лондон — промърмори той, — ще бъдем заедно през цялото дълго пътешествие по море.
— А после може никога вече да не те видя — накъсано отвърна тя. — Брент, никой не може да дойде тук и да избие стотина бели заселници. Янките не се интересуват от никого тук. А ако все пак дойдат, аз вече умея да се оправям сама. Червената лисица…
— Червената лисица ще се върне в тресавището — рязко я прекъсна Брент.
— Но аз знам как да го намеря! — възкликна Кендъл, освободи се от неговата хватка и постави ръце върху гърдите му. Надвеси се над него и го погледна в очите. — Наистина, Брент! Той ме научи на толкова много неща. Аз сигурно мога да се оправя по-добре през лабиринта от реки и канали, отколкото повечето бели мъже! А него никога вече няма да го изненадат неподготвен, Брент. Знаеш това не по-зле от мен, нали?
Брент се намръщи, неспокоен мраз се спусна като студена вълна по лицето му, а тъмносивите му очи се превърнаха в димящи амбразури.
— Кажи ми — промълви той, здраво обви талията й с ръце и внезапно я привлече още по-близо до себе си — защо настояваш да останеш тук. Защото това е моето пристанище, или защото Червената лисица е наблизо?
Очите й се разшириха от учудване и устните й се извиха в лека усмивка.
— Наистина ли ревнуваш от човек, който те обича като роден брат? Ако е така, мой храбри южняко, ти си глупак. Откровено ще ти кажа, че обичам Червената лисица като свой брат.
Кендъл се наведе към лицето му и обсипа с нежни целувки ъгълчетата на устата му. Отърка устни в кестенявите му мустаци. Нарочно се притисна към него и чувствено потри гърдите си в тялото му. После се повдигна, опря длани в раменете му и леко го разтърси.
— Обичам те, Брент. Където и да се намирам, аз съм само с теб. Когато знам, че ще те видя отново, дните и месеците минават по-леко. Моля те, вярвай в любовта ми, тя е всичко, което мога да ти дам. И не се съмнявай в благородното и чисто приятелството между мен и Червената лисица.