Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Още при първата ни среща се убедих, че заслужаваш един добър пердах. Само да мога да намеря пътя през тези дяволски фусти…
— Престани! — Тя се изви като змия и захапа бедрото му.
Пиърс изруга ядосано, обърна я към себе си и роклята й се разкъса докрай. Побеснял от гняв, той задърпа корсета й. Грубите му ръце я уплашиха и дързостта й изчезна.
— Пиърс, моля те…
Мъжът я пусна веднага.
— По дяволите, Роуз, престани да ме влудяваш!
Забравила гнева си, тя стана от скута му и се отдръпна в другия край на леглото. Сви се на кълбо и зачака. След малко чу тихия му глас:
— Дълго време бяхме разделени.
— Много дълго.
— Дай ми ръката си.
— Не!
— Ела при мен, Роуз. Ти си все още моя жена.
— Да, но през последните месеци бях твоя вдовица. И след цялото това време ти не намери нищо по-добро, освен да ме обвиняваш, да ми се подиграваш, да злоупотребиш с мен и да обиждаш баща ми. Ако си мислиш, че ще играя по свирката ти, знай, че се лъжеш. Няма да ти позволя да ме докоснеш, кълна се!
— Ти си моя жена — повтори с подрезгавял глас Пиърс.
— Тогава би трябвало да се извиниш и ако го направиш както трябва, може би ще ти простя.
— Ти — да ми простиш? — извика изумено той. — О, Роуз! — добави по-тихо той и се усмихва, но всъщност оголи зъбите си като див звяр. — Мога само да се надявам, че ще ме обезщетиш за всичко, което ми стори — поне отчасти!
— Аз не съм ти сторила нищо! Няма ли най-после да го проумееш? Ако ме докоснеш само с един пръст, ще се разкрещя така, че дори пиратската ти банда ще се втурне да ме освободи от теб.
— Съмнявам се — отговори ухилено Пиърс. — Моите пирати са верни на капитана си и дори ако реша да те удуша и да те хвърля на акулите, никой няма да се намеси.
— А капитан Нименс и екипажът му?
— Всички отвън знаят, че си ми жена.
— Нима можеш да желаеш жена, която те мрази?
Пиърс се приведе към нея и помилва нежно бузата й.
— Наистина ли ме мразиш?
— Какво друго ми остава, след като непрекъснато ме обвиняваш в най-страшни неща?
— Докажи ми, че греша.
— А ти докажи вината ми!
— Върни се при мен, Пиърс! — цитира я той и тя си припомни случилото се през онази ужасна нощ. — Думите ти се запечатаха в паметта ми. Помня какво намерих в Хънтингтън Манър, помня и какво се случи след връщането ми в гостилницата, където беше отседнала…
— Нямах представа, че Ан е мъртва — прекъсна го озлобено тя. — Иначе никога не бих те изпратила там. Откъде можех да зная, че войниците ще те нападнат?
— Да, откъде? Знаеше го, защото си била в съюз с Джером. Нали ми каза, че си се срещнала с него?
— О, колко си подъл! — Сълзите я задавиха. — Как можеш да говориш така и в същото време да очакваш, че ще падна с плач в обятията ти? Никога няма да го направя, никога! Няма да замина с теб за Англия. Този път няма да се поддам на чара ти.
— Нима няма да се вслушаш в гласа на собствената си страст?
Този нежен въпрос я разтърси по-силно от унищожителните обвинения, които беше чула преди малко. Тя беше прекарала твърде много безсънни нощи със спомените и копнежа за нежностите му. И сега го погледна като замаяна, изумена от упойващото въздействие на дълбокия му глас, на пронизващия поглед. Все едно дали изискваше, или я ласкаеше, в крайна сметка той щеше да получи онова, което желаеше.
Той не дочака да му подаде ръката си, а просто я дръпна към себе си и преди да разбере какво става с нея. Роуз лежеше в обятията му. Пожарът в сребърните очи разпали кръвта й. Макар че разумът й се съпротивляваше, страстта му събуди чувствеността й.
Не, тя нямаше да се предаде без борба. Изгледа го унищожително и пое дълбоко въздух, за да изпищи — твърде късно. Трескава, гореща, настойчива целувка затвори устата й. Тя се опита да отблъсне езика му, който нахлу без бавене в устата й и заигра с нейния — толкова омайващ и възпламеняващ, че прогони и последните остатъци от разума.
Роуз затвори очи и се наслади на горещината, която се преливаше от неговото тяло в нейното. Тя беше повярвала, че съпругът й е мъртъв и заедно с него беше умряла и част от нея. Но той беше жив и магията се събуди за нов живот. Макар че нямаше опит в плътската любов, тя знаеше, че нито един мъж не е в състояние да събуди в тялото й толкова силно, непреодолимо желание.
Ала когато той вдигна глава, тя отвори очи и се опита да оспори всичко, което изпитваше.
— Не, Пиърс…
Устните му се спуснаха по шията й, намериха лудо биещия пулс, после езикът му закръжи около зърното на гърдата й. Не, о не! Тя стисна здраво зъби и се опита да се пребори с огъня, който пламтеше в утробата й и който мъжът й неумолимо подклаждаше с нежностите си.