Дяволско желание
- Автор: Макбейн Лори
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволско желание». Краткое содержание книги:
Графът се надигна, изгледа високомерно двамата млади английски джентълмени, изтегнали се небрежно в елегантните брокатени кресла, и каза рязко:
— В моята страна се смята за неучтиво да си правиш шеги с един гост!
Питър прояви достатъчно благоприличие, като се показа поне малко засрамен:
— Простете, графе, не искахме да ви обидим. — Той хвърли укорителен поглед към Чарлз, който се поразмърда смутено на стола си. — Той често говори, без да мисли.
— Струва ми се, че това е обща черта и за двама ви — заяви Алекс, който се пояли в салона, облечен в костюм за езда. — Оставих жена си сама, надявайки се, че ще може да си почине, и какво намирам? Съпругата ми е събрала цяла свита около себе си. Мисля, че вече е хванала в мрежите си неколцина обожатели.
— Не толкова много, колкото имате вие, милорд! — отвърна веднага Елизия.
Алекс изглеждаше раздразнен, че тя приема гости. Човек би могъл да помисли, че ревнува. Но това беше абсурдно! Нали той излезе на езда с лейди Уудли? Щом той може да се забавлява с други, на нея също би трябвало да й е позволено…
Елизия го погледна скришом с крайчеца на очите си, докато той разговаряше с графа. Изглеждаше чудесно в брича си за езда и високите ботуши. Графът също бе ослепителен — мургав, с профил на гръцки бог, с чувствени устни и пламтящи очи, особено когато я гледаше, но Елизия намираше студената красота на Алекс много по-вълнуваща. Всяко движение на мускулестото му тяло излъчваше сила и мощ. До него французинът се губеше, изглеждаше някак женствен с меките си, бели ръце и театралните си жестове.
— Свършено е! Състезанията щяха да са днес и моят петел сигурно щеше да спечели, а, Чарлз? — Питър бе направо съкрушен.
— Най-едрият и зъл петел, който съм виждал! Бих заложил на него целия си годишен доход!
— Няма друго нещо в живота ми, за което да съм потрошил толкова време! — оплака се Питър. — И всичко отиде по дяволите! Ние организирахме борбите, за да затворим веднъж завинаги устата на този фукльо Петерсън! Отвратителен самохвалко!
— Съвсем не знаех, че хората тренират петлите за борба — каза Елизия. — Мислех, че просто взимат някой петел и го пускат да се бие.
Питър я изгледа с презрение.
— Добре, че не залагате, иначе отдавна да сте се разорили! Ами че това е цяла наука! Голямо умение се иска, за да отгледаш един добър боец и да го тренираш — обясни снизходително той. — Трябва да е в най-добрата възраст, някъде около две години. Тогава започва истинското обучение, за да влезе във форма. Аз тренирах моя петел почти шест седмици и го пусках да се бие със сума ти други петли.
— Но не се ли наранява?
— Не, нали шпорите му се свалят! — отвърна Питър нетърпеливо. — Ама наистина ли не знаете това, Елизия? Истинските бойци са с шпори само когато се състезават.
— Боя се, че всичко това ми е напълно непонятно. Какви са тези шпори?
— Това са шипове, които се слагат на краката им, скъпа! — обясни развеселен Алекс. — Правят се от сребро, дълги са около пет сантиметра и са извити като малка коса. Смъртоносно оръжие!
— Отвратително! — възмути се Елизия. — Това е жестоко и нечовешко! И на вас естествено ви харесва този спорт, макар че бих могла да употребя друга, много по-подходяща дума…
— Не, да си кажа честно, намирам, че е твърде безвкусно зрелище — отвърна отегчено Алекс.
— Аз също го намирам отблъскващ и долнопробен, макар да не обичам кой знае колко петлите.
— Никога няма да се състезавам с птица, която не може да се пази! — защити Питър разпалено любимия си спорт. — Хвърлих толкова усилия да го докарам в добра форма. Сам се грижех за него, ставах по никое време да го храня. След като се нахрани, петелът трябва да се държи в кош със слама, за да се изпоти. Вечерта го изваждаш от коша и му облизваш с език главата и очите…
Прекъснаха го възмутените възгласи на другите.
— Велики Боже! Предполагам, че не си близал наистина този проклет петел! — избухна Алекс.
— Разбира се, че не съм! — засегна се Питър. За какъв ме смяташ? Да не съм полудял! Ближеше го едно от ратайчетата в конюшнята.
— Този път няма да се хвана — заяви графът. — Вие пак се шегувате!
— Не, боя се, че Питър говори сериозно, графе. Той никога не се шегува. А аз за сетен път се изненадвам каква страст влага той във всяка работа, с която се захване — каза Алекс.
— О, небеса! — възкликни графът и поклати с недоумение кестенявите си къдрици. — Типични англичани! Но сега трябва да се сбогувам… Той се обърна към Елизия. — Надявам се, че скоро ще имам удоволствието да бъда във вашата компания, когато вече ще сте напълно оздравяла. — Той й целуна ръка, вперил жаден поглед в устните й. — За мен беше удоволствие!