Наследници [The Summons-bg]

— Банкнотите белязани ли бяха?

— Че защо ще ги бележа?

— Той какво каза?

— Не съм чул нищо и не исках да чувам.

— Какво направи?

— Ти ми кажи. Ти си му син и го познаваш по-добре от мен. Ти ми кажи какво е направил с парите.

Рей се облегна назад, хванал чашата си, кръстоса крака и се опита да се успокои.

— Намерил е парите на верандата и когато е разбрал какво представляват, сто на сто здраво те е наругал.

— Надявам се.

— После ги е прибрал в салона при десетките други кашони. Смятал е да ги натовари в колата и да ги закара обратно в Билокси, но минали ден-два. Бил болен и слаб и не можел да шофира добре. Знаел, че умира и съм сигурен, че това е променило нагласата му по много въпроси. След няколко дни решил да скрие парите, като все възнамерявал да ги върне тук и да ти даде да се разбереш. Но минало време и състоянието му се влошило.

— Кой откри парите?

— Аз.

— Къде са?

— В багажника на колата ми пред твоя офис.

Френч се смя дълго и силно.

— Откъдето и тръгнаха — рече той, докато си поемаше дъх.

— Доста път минаха — рече Рей. — Открих ги в кабинета му малко след като го намерих мъртъв. Някой се опита да разбие вратата и да ги вземе. Занесох ги във Вирджиния, сега ги докарах тук, а онзи някой ме следи.

Смехът моментално спря. Френч избърса устата си със салфетка.

— Колко пари намери?

— Три милиона, сто и осемнайсет хиляди.

— Мамка му! Не е похарчил нито цент.

— И не ги е споменал в завещанието си. Просто ги е оставил скрити в канцеларски кутии в един шкаф под библиотеката.

— Кой се е опитал да ги открадне?

— Надявах се ти да ми кажеш.

— Мисля, че се досещам.

— Моля те, разкажи ми.

— И това е дълга история.