Наследници [The Summons-bg]

Никой не ядеше. Ставаше въпрос за твърде много пари.

— Триста милиона долара! — Рей не можеше да повярва на ушите си.

Френч си правеше гаргара с виното.

— Сладко, а? Парите текат толкова бързо, че не сварвам да ги харча.

— Но не ти липсва старание.

— Това е само върхът на айсберга. Чувал ли си за лекарството „Минитрин“?

— Прегледах страницата ти в интернет.

— Сериозно? И какво мислиш?

— Голяма работа. Две хиляди дела срещу производителите.

— Вече са три хиляди. Минитринът е лекарство за кръвно с опасни странични ефекти. Произвежда се от „Шайн Медикъл“. Предложиха по петдесет хиляди на дело, но аз отказах. Хиляда и четиристотин дела срещу „Кобрил“, антидепресант, който води до загуба на слуха. Чувал ли си за „Тънкия Бен“?

— Да.

— Имаме три хиляди дела срещу него. И хиляда и петстотин…

— Видях списъка. Предполагам, че уеб страницата се обновява периодично.

— Естествено. Аз съм новият крал на исковете и обезщетенията в тази страна, Рей. Всички мен търсят. Във фирмата ми работят тринайсет адвокати, а имам нужда от четирийсет.

Стюардът се върна да прибере остатъците от поредното им ястие. Постави рибата меч пред тях и донесе следващото вино, макар предишната бутилка да бе наполовина пълна. Френч го опита ритуално и най-сетне, почти неохотно, кимна в знак на одобрение. За Рей то много приличаше на първите две.

— Всичко дължа на съдия Атли — оповести Френч.

— Как така?

— Той имаше смелостта да се обади на когото трябва, за да задържи делото в окръг Ханкок, вместо да остави „Майър-Брак“ да избягат в някой федерален съд. Баща ти разбираше проблема и не се страхуваше да накаже виновниците. Най-важното нещо е да уцелиш момента, Рей. По-малко от шест месеца след неговата присъда аз имах триста милиона долара.

— Всичко ли задържа за себе си?

Френч махна с вилицата пред устата си. Поколеба се за миг, лапна набодената хапка риба, подъвка малко и каза:

— Не разбирам въпроса.

— Мисля, че го разбираш. Даде ли някаква част от парите на съдия Атли?

— Да.

— Колко?

— Един процент.

— Три милиона долара?

— И малко отгоре. Тази риба е разкошна, не мислиш ли?

— Да. Защо?

Френч остави ножа и вилицата и приглади косата си с две ръце. После ги изтри в салфетката и разклати виното в чашата си.

— Предполагам, че имаш много въпроси. Защо, кога, как, кой.

— Ти си добър разказвач. Давай.

Още едно завихряне, после доволна глътка.

— Не е това, което си мислиш, макар че за тази присъда бих подкупил баща ти или всеки друг съдия. Правил съм го преди и с удоволствие бих го направил пак. Това си е част от режийните разходи. Честно казано обаче, бях толкова респектиран от него и репутацията му, че просто не можех да му предложа сделка. Той би ме хвърлил в затвора.

— До края на живота ти.