Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— Новопостъпилите? Разбира се.
— Ония, полицайчетата в Найроби. Млади и гладни, да са живи и здрави. Всички сме били някога като тях.
— Сториха ми се доста отракани.
Няколко секунди Пелегрин дъвка намръщено.
— Дейвид Куейл да не ти е случайно роднина?
— Племенник.
— Миналата седмица го назначихме. Само на двайсет и една е, но ние си рекохме: я да го вземем, преди от Ситито да са ни го измъкнали под носа. Моят кръщелник започна преди седмица в Барклис Банк с начална заплата четирийсет и пет хиляди годишно, плюс всички екстри. А е тъп като галош и още има жълто около устата.
— Браво на Дейвид. Не знаех.
— Много е странно, да ти кажа право, че Гридли е решил да изпрати жена в Африка с подобна задача. А е работил с дипломати, познава условията. Жена полицай, моля ти се. Че кой ще я вземе на сериозно там?! Във всеки случай не и момчетата на Мой, това поне е сигурно.
— Гридли? — повтори Джъстин, когато мъглата в мозъка му се поразпръсна. — Това да не е Франк Артър Гридли? Онзи, който отговаряше за охраната на дипломатическия корпус?
— Същият, и господ да ни е на помощ.
— Ами че той е пълен мухльо! Работил съм с него когато бях в Протокола. — Джъстин чу собствения си глас да се извисява над допустимите за този клуб децибели и бързо го понижи.
— Дървена глава — съгласи се весело Пелегрин.
— Откъде-накъде той ще разследва убийството на Теса?
— Прикрепен е към Отдела за тежки углавни престъпления. Специалист по задгранични разследвания. Ти поне познаваш полицаите — каза Пелегрин и натъпка в устата си поредната дажба скариди и хляб с масло.
— Във всеки случай познавам Гридли.
Докато преживяше скаридите си, Пелегрин превключи на телеграфния език на висшата консервативна върхушка.
— Двама млади полицейски служители, единият от които жена. Другият се изживява като Робин Худ. Случаят е сензационен, целият свят тях гледа. Очакват да видят имената си със светещи букви. — Той понамести ленената салфетка на шията си. — И почват да съчиняват разни теории. С какво друго да впечатлят невежите си началници, ако не с една пикантна теорийка. — Той отпи, после потупа устни с крайчеца на салфетката. — Наемни убийци, корумпирани африкански правителства, многонационални корпорации — страхотен материал! Нищо чудно, ако имат късмет, да получат и роля във филма…
— Коя многонационална корпорация са имали предвид? — запита Джъстин, който се престори, че не обръща внимание на отвратителната идея за създаване на филм за смъртта на Теса.
Пелегрин улови погледа му, помисли за момент и се усмихна.
— Фигуративно казано — обясни небрежно той. — Не го взимай буквално. Тия ченгета от самото начало бяха тръгнали по грешна следа — подхвана отново той, после за миг се разсея, докато келнерът доливаше чашите им. — Абе, гнусна работа. Направо гадост. Не ти, Матю. — Последното беше адресирано към келнера в пристъп на снизходителна доброжелателност към етническите малцинства. — Не става дума за теб. Нито пък за някой от членовете на клуба. — Келнерът офейка. — За кратко време са се опитали да го припишат на Санди, можеш ли да си представиш?! Уж бил влюбен в нея и от ревност поръчал да ги очистят и двамата. После, като видели, че от тая работа нищо няма да излезе, превключили на международна конспирация. Най-лесното нещо на света. Подбираш разни взаимно несвързани факти, съшиваш ги криво-ляво, изслушваш неколцина вечно недоволни, дето ги е яд на целия свят, подхвърляш едно-две известни имена, и ето ти цял криминален роман. Нещо подобно правеше и Теса, ако ми позволиш да ти го кажа. Е, ти поне го знаеш.
Джъстин поклати глава с невиждащи очи. Не, това не може да бъде, каза си той. Счуло ми се е. Аз съм още в самолета и чувам гласове.
— Боя се, че не — отвърна той.
Пелегрин имаше малки очички. Джъстин не го бе забелязал преди. Или може би не беше така, но той просто бе свикнал да ги присвива под огъня на врага — а за враг, доколкото Джъстин можеше да прецени, би бил обявен всеки, дръзнал да оспори нещо, казано от него, или — не дай, боже! — да насочи разговора в нежелана и непредвидена посока.
— Писията добра ли е? Трябваше да си вземеш панирана. Не е толкова суха.
Писията е великолепна, увери го Джъстин, като не посмя да добави, че тъкмо панирана се бе опитал да си поръча. А и бялото бургундско си го биваше. Направо беше чудесно. Чудесно, като онова чудесно момиче.
— Значи не ти го е показвала. Големия си труд. Техния голям труд, ако ми позволиш. Това е, което имаш да кажеш по въпроса, и не се отказваш от думите си. Правилно ли съм разбрал?