Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Щастието — причини и следствия
Истинското щастие бликва, когато осъзнаем, че творим съдбата си съвместно с Източника на живота, независимо дали ще го наречем Бог, Универсалното, или ще го оставим без име. Непреходната радост не идва отвън, а от вътрешната реализация на Аз-а.
Душевният ни софтуер се активира чрез медитация, утвърдителна молитва, духовно изучаване, видения, съзерцание и свято служение. Тези практики трансформират установените мисловни модели и ни позволяват да взимаме решения, водени от мъдростта и изпълнени с щастие. Ние пак се наслаждаваме на външните удоволствия на човешкия живот, но вече се стремим към онова безусловно блаженство, което откриваме, когато се върнем вкъщи, при душата си.
Когато искаме от закона за привличането да изпълни желанията на егото, скоро осъзнаваме, че истинското щастие не е подвластно на духовния ни материализъм. Поговорката „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи“ е още едно напомняне да бъдем прозорливи в молитвите си, защото когато желаният обект се прояви, може да се наложи да се молим наново да изчезне от живота ни. Въображаемият ореол на щастие, с който обграждаме материалните неща, потъмнява от реалната им безпомощност да ни донесат удовлетворение. Например, ако представата ви за щастие е телевизор с екран, по-голям от визията за живота ви, какво ще стане, когато той се счупи и вие изгубите своя източник на щастие?
Четирите причини за щастие
Някои области от живота ни действат изключително с използването на душевния софтуер на щастието и променят съдържанието на съзнанието ни. За по-просто можем да ги наречем „причини“, а начините, по които променят съдържанието на съзнанието ни — „следствия“. Това са: разговорът, компанията, предизвикателствата и отдадеността.
Развиването на осъзнатост за силата и енергийния ефект на думите е духовна практика, която не е много лесна. В своя социален и личен живот често попадаме в ситуации, в които неусетно се поддаваме на разговори „с най-малък общ знаменател“, за да се нагодим или за да не влизаме в конфликт с преобладаващото мнение.
Ако сте склонни да клюкарствате и да се оплаквате, ще виждате света от това ниво на разговор и ще пречите на софтуера на щастието да се активира. И обратно, ако енергийното съдържание на разговорите ви се състои от насърчение, състрадание и конструктивен съвет, когато ви бъде поискан, вие ще бъдете носител на мъдрост и осъзнатост и същевременно ще задействате вътрешното щастие.
За илюстрация на вибрационната сила на езика да вземем две думички, които използваме по хиляди пъти на ден — „да“ и „не“. Те са част от речника ни още от първите години на живота ни и играят основна роля в отглеждането на децата ни.
Когато „да“ и „не“ са насочени към нас, рядко оставаме неутрални. Ние ликуваме или се отдръпваме, изживяваме умствен рай или ад в зависимост от очакванията, проекциите и тълкуванията си. Когато тези думи се надигнат в гърлото ни, прицелят се и ударят целта си, разполагаме с емоционално подкрепление на тяхната уместност. Със своята енергия на приемане, отхвърляне или освобождаване те оказват силно въздействие върху нас. Ами ако ви кажа, че „да“ и „не“ са в еднаква степен синоними на „утвърждавам“? Езикът често е парадоксален и понякога „да“ всъщност означава „не“, а „не“ има смисъл на „да“. Случва се, когато кажем „не“ в отговор на нечия молба, да гласуваме с „да“ в името на своето добруване.
Техниките за личностно манипулиране, станали популярни в книгите наръчници, ни учат как да получим онова, което искаме от другите, като останем политически, социално, професионално, романтично или духовно коректни. Подобни практики имат висока цена, защото никоя техника не може да предизвика изкуствено истинското щастие. Например често ни учат да прикриваме зад „мили“ думи онова, което наистина мислим, вместо да бъдем искрени. Резултатът от това е вътрешно разделение. Подбудите и намеренията ни определят почтеността на нашата реч. Речта на свой ред определя вътрешното ни състояние на щастие.
Как да развием взаимоотношение на съгласуваност между своите вътрешни и външни разговори? Как да практикуваме духовния принцип на правилна реч и нейното допълнение — слушането? Трябва да започнем с изследване качеството на разговорите, които провеждаме в ума си.