Фатален срок
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатален срок». Краткое содержание книги:
Книгата ни превежда отвъд границата между отиващия си XX и настъпващия XXI век, за да ни разкриe забележителните и все още неподозирани от мнозина възможности на новите технологии, на свръхскоростната информация и на „машините на времето“. Майкъл Крайтън отново се обръща към историята и отново поставя проблема за огромната отговорност на онзи, който съсредоточава в ръцете си небивала власт над човека и света, за неговия закономерен крах, ако не я притежава. Научно-техническата революция има няколко измерения, посочва писателят и едно от тях е това на морала. Без него нейните постижения са по-скоро заплаха, отколкото благо за човечеството.
— Лорд Оливър — отвърна професорът на окситански и леко се поклони.
— Магистре, защо се държите тъй хладно? — престори се на засегнат Оливър. — Наскърбявате ме, воистина ме наскърбявате. Що съм сторил, та да заслужа подобна въздържаност? Недоволен ли сте, че ви доведох от манастира? Тук трапезата не е по-лоша, уверявам ви. Дори по-добра. Тъй или иначе, игуменът не се нуждае от вас…, а на мен сте потребен.
Джонстън стоеше с вирната глава и не отговаряше.
— Нямате ли какво да ми кажете? — рече Оливър, хвърляйки към него свиреп поглед. Лицето му помрачня. — Туй ще се промени — изръмжа той.
Джонстън оставаше безмълвен и неподвижен. Мигът отмина. Лорд Оливър като че се овладя. По устните му трепна мазна усмивка.
— Е, хайде, хайде, да не влизаме в разпри — каза той. — С цялата си любезност и почит търся от вас съвет. Вие сте мъдър, а в момента ми е потребна мъдрост — тъй казват тия достойни люде. — Около масата се надигна кикот. — А освен туй дочух, че умеете да предсказвате бъдещето.
— Никой не умее това — отсече Джонстън.
— О, тъй ли? Чини ми се, че вие умеете. И ви моля да помислите малко за себе си. Не бих желал тъй достоен мъж като вас да страда. Знаете ли как напусна тоя свят вашият съименник, покойният ни крал Едуард Глупавия? По лицето ви виждам, че знаете. Ала вие не сте присъствали в замъка. А аз бях там. Той се облегна назад със зловеща усмивка. — По тялото му нямаше и следа.
Джонстън бавно кимна.
— Писъците му се чували на мили наоколо.
Кейт погледна въпросително Марек, който прошепна:
— Става дума за Едуард Втори, крал на Англия. Той бил пленен и убит. Мъчителите му не желаели да оставят следи за злодеянието си, затова вкарали тръба в ануса му и през нея забивали в червата му нажежен железен прът, додето издъхнал.
Кейт потръпна.
— Освен това той бил хомосексуалист — добави шепнешком Марек, — тъй че начинът на екзекуцията се смятал за крайно остроумен.
— Тъй е, писъците му се чуваха на мили наоколо — потвърди Оливър. — Затуй си помислете хубавичко. Вие знаете много неща и аз също искам да ги узная. Или ще станете мой съветник, или не ви остават много дни на този свят.
Лорд Оливър бе прекъснат от един рицар, който мина покрай масата и прошепна нещо в ухото му. Този рицар носеше разкошен костюм в кафяво и сиво, но имаше сурово, загрубяло лице на професонален военен. Дълбок грозен белег се спускаше по лицето му от челото до брадата и изчезваше под високата яка. Оливър го изслуша, после отвърна:
— О! Тъй ли мислиш, Робърт?
Белязаният рицар отново зашепна, без да откъсва очи от професора. Лорд Оливър също гледаше Джонстън през цялото време.
— Е, ще видим — каза накрая той.
Рицарят продължи да шепне и Оливър кимна.
Застанал сред тълпата, Марек заговори на окситански с придворния до себе си:
— Ще бъдете ли тъй добър да ми кажете кой е достойният мъж, когото слуша сега лорд Оливър?
— Бога ми, друже, туй е сър Робърт дьо Кер.
— Дьо Кер? — повтори Марек. — Не съм го чувал.
— Той е нов в свитата, няма още и година служба, ала сър Оливър гледа на него с твърде благосклонно око.
— О, тъй ли? И поради що?
Човекът уморено сви рамене, сякаш казваше: „Знае ли някой поради що става едно или друго около господарската маса?“ Но отговори:
— Сър Робърт има военни наклонности и стана доверен съветник на лорд Оливър в ратните дела. — Той добави малко по тихо: — Ала не ще и дума, според мен едва ли ще да му е приятно да види до себе си друг съветник, и то тъй надарен.
— А — кимна Марек. — Разбирам.
Изглеждаше, че сър Робърт наистина настоява. Той продължи да шепне напрегнато, докато най-сетне Оливър рязко махна с ръка като че пъдеше комар. Рицарят мигновено се поклони отстъпи и застана зад сър Оливър.
— Магистре — каза Оливър.
— Милорд.
— Известиха ме, че познавате тайната на гръцкия огън.
Марек изсумтя, после прошепна на Кейт:
— Никой не я знае.
И наистина никой не знаеше. Гръцкият огън беше историческа знаменитост, страховито запалително оръжие от шести век, за чиято същност историците спореха и до днес. Никой не знаеше какво е представлявал в действителност гръцкият огън и как се е приготовлявал.
— Да — каза Джонстън. — Знам тази тайна.
Марек се изблещи. Какво означаваше това? Професорът явно бе усетил, че има съперник, но подхващаше опасна игра. Бе съмнение щяха да му поискат доказателства.
— Можете ли да направите гръцки огън? — попита Оливър.
— Мога, милорд.
— Аха!
Оливър извърна глава и стрелна с унищожителен поглед сър Робърт. Изглежда, довереният съветник бе оплел конците. Оливър пак се завъртя към професора.