Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Но амазонките намислили да отмъстят на гърците, задето те разрушили града им, и решили да освободят царица Антиопа от тежкото й — както те си представяли — пленничество при Тезей. Голяма войска от амазонки нахлула в Атика. Под натиска на войнствените амазонки атиняните били принудени да се укрият зад градските стени. Амазонките се промъкнали дори в самия град и принудили жителите му да се скрият в непристъпния Акропол. Амазонките се настанили на лагер върху хълма на ареопага и обсадили атиняните. На няколко пъти атиняните изпращали отряди вън от крепостта, опитвайки се да прогонят страшните жени воини. Най-после станала решителната битка.
Наред с Тезей и самата Антиопа се сражавала срещу същите амазонки, над които по-рано властвувала. Тя не искала да се раздели от своя мъж герой, когото успяла горещо да обикне. Гибел очаквала Антиопа в тая страхотна битка. Блеснало във въздуха копие, запратено от една измежду амазонките; смъртоносното му острие пронизало гърдите на Антиопа и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. И двете войски ужасени гледали смъртно ранената Антиопа. Навел се натъженият Тезей над тялото на жена си. Кървавата битка била прекъсната. Обзети от дълбока печал, и амазонките, и атиняните погребали младата царица. Амазонките напуснали Атика и се върнали в далечната си родина. Дълго в Атина владяла скръб по загиналата без време прекрасна Антиопа.
ТЕЗЕЙ И ПЕЙРИТОЙ
В Тесалия живеело племето на войнствените лапити, техен цар бил могъщият герой Пейритой. Той бил чувал за голямата храброст и сила на непобедимия Тезей и искал да си премери силите с него. За да предизвика Тезей за бой, Пейритой отишъл в Маратон и там отвлякъл от тучните пасбища стадо говеда, което принадлежало на Тезей. Щом се научил за това, Тезей веднага се впуснал да догони крадеца и бързо го настигнал. Двамата герои се срещнали.
Облечени в блестящи доспехи, те застанали един срещу друг, подобни на страшните безсмъртни богове. Всеки от тях бил поразен от величието на другия; и двамата били еднакво изпълнени с храброст, еднакво могъщи и прекрасни. Те захвърлили оръжието й като си подали ръка, сключили помежду си съюз за тясно, ненарушимо приятелство; в знак на това разменили своите оръжия. Така двамата велики герои Тезей и Пейритой станали приятели:
Наскоро след тази среща Тезей заминал в Тесалия, за да присъствува на сватбата на своя приятел Пейритой с Хиподамия. Великолепна била тази сватба. Много прославени герои се събрали на нея от всички краища на Гърция. На сватбата били поканени и дивите кентаври, получовеци-полуконе. Сватбеното пиршество било богато. Целият царски дворец бил пълен с гости, излегнати край обилните трапези; а тъй като в двореца нямало достатъчно място за всички дошли на сватбата, част от гостите пирували в една голяма прохладна пещера. Носел се дим от благовония, ехтели сватбени химни и музика, чувал се надалеч веселият глъч на пируващите. Всички гости славели младоженеца и невястата, която сияела между другите с красотата си като небесна звезда. Весело пирували гостите. Виното се леело като река. Все по-гръмки ставали провикванията на пируващите. Изведнъж най-силният и най-дивият измежду кентаврите Еврит, опиянен от виното, скочил и се нахвърлил върху невястата. Той я сграбил в своите силни ръце и искал да я отвлече. По неговия пример и другите кентаври се нахвърлили върху присъствуващите на пиршеството жени. Всеки искал да заграби плячка. Тезей, Пейритой и другите герои рипнали от сватбените трапези и се впуснали да защитят жените. Пирът бил прекъснат, започнал се яростен бой. Не с оръжие се биели героите срещу кентаврите. Те били дошли на пиршеството невъоръжени. Всичко им служело като оръжие в този бой: тежките чаши, големите съдове за вино, краката на изпочупените маси, триножниците, на които допреди малко са димели благовония — всичко влязло в работа. Стъпка по стъпка героите изтикват от залата на пиршеството дивите кентаври, но сражението продължава и вън от залата. Сега гръцките герои се бият вече с оръжие в ръце, прикрити с щитове. Кентаврите пък изтръгват дървета от корен, хвърлят по героите цели скали. Начело на героите се бият Тезей, Пейритой, Пелей и Нестор, Пелеевият син. Около тях все по-високо се натрупва кървава грамада от тела на кентатаври. Един след друг рухват сразените кентаври. Най-сетне кентаврите се стъписали, хукнали да бягат и се укрили в горите на високия Пелион. Гръцките герои победили дивите кентаври; малцина измежду тях се спасили от ужасната битка.