Игра на съдбата
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Канарчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Игра на съдбата». Краткое содержание книги:
Ник се оплакваше с право. Роднините й зорко ги следяха — нямаха възможност да се срещнат насаме и Тес не знаеше дали да се радва за това или не.
Усмихна се насила.
— Ако правилно си спомням, ти беше този, който покани лелите ми да останат в имението Шерборн, докато нещата с Авъри се уредят.
— Да, така беше — небрежно отвърна той. — И предполагам го направих от чисто егоистични подбуди — нима не е възможно да съм го сторил, за да ти се харесам? Или за да имаш близки хора до себе си през първите дни в имението?
Изненадана, Тес го зяпна.
— Нима? — попита недоверчиво тя, не се беше сещала за това досега.
Той се усмихна.
— Боя се, че тази загадка, съкровище, сама ще трябва да отгатнеш.
Палас ги приближи и след като целуна внука си по бузата, каза:
— Май събитията от последните няколко дни напълно ме изтощиха. Вече се оплаках на другите и те ме посъветваха да се оттегля. Така че желая и на двама ви дълъг и щастлив живот заедно, аз ще се качвам горе.
— Наистина ли, бабо? Наистина ли ни желаеш дълъг и щастлив живот заедно?
Усмихна им се топло и погали Тес по бузата.
— Да, наистина — и в очите й блесна палаво пламъче. — И не се бавете да ме зарадвате с внуци!
Тес се изчерви от удоволствие, а Палас се извърна и излезе от стаята.
Пасторът и жена му си тръгнаха скоро след това, а и другите не се застояха много — или последната седмица им се беше сторила много напрегната, или след като бяха постигнали неотложната си цел, се чувстваха удовлетворени и спокойни. След прегръдки и усмивки, придружени от насълзени погледи, лелите се отправиха нагоре към стаите, които бяха приготвени за тях. Чичовците останаха още малко, но скоро и те ги последваха.
Като я целуна по бузата, Алекзандър дрезгаво каза.
— Бъди щастлива, мишле. Ник е много добър мъж — хвърли на приятеля си закачлив поглед. — Понякога е строг и арогантен в зависимост от обстоятелствата, но иначе ще е добър към теб.
Рокуел й се усмихна.
— Вярно е, Тес, Ник е мъжът за теб. Ще видиш. Не искаше да се омъжиш за него, но един ден ще ни благодариш, че сме настоявали. Помни ми думите.
Решиха братята Рокуел да останат в кулата по време на посещението си. Ник не искаше кулата да е празна — проблемът с контрабандистите още не беше решен, а в момента имаше други неща на главата. Баронът и брат му проявиха ентусиазъм да си отварят очите за всякакви престъпни дейности. Истината беше, че и двамата очакваха с нетърпение среднощни сблъсъци с банда престъпници, в случай, че контрабандистите посмеят да се върнат.
Когато те си тръгнаха в синия салон настъпи тишина. Тес неловко погледна Никълъс. От топлината в погледа му и от чувствената извивка на устните му разбра, че иска да се любят.
— Не се тревожи — промърмори той, сякаш бе прочел мислите й. — Въпреки че единственото, за което си мисля през последните няколко часа е нощта, която идва и как ще те любя, не възнамерявам да те натисна върху любимото канапе на баба ми.
Тес се изчерви.
— Не съм си и мислила, че ще го направиш — отвърна тя почти без дъх. От блясъка в очите му сърцето й затуптя толкова бясно, че още малко и щеше да изскочи от гърдите й. Тя заекна. — А-ако нямаш нищо против, а-аз ще се от-тегля.
— Не, идеята ти е много добра. Скоро и аз ще дойда — закачливо я целуна по устните. — Много скоро.
Тес излетя от стаята. За неин срам тялото й вече тръпнеше, изгаряше за ласките му. Сякаш бяха минали месеци откакто не е била в прегръдките му и въпреки че се смъмри, че е такава палавница, не можеше да отрече, че очаква първата си брачна нощ…
Никълъс остана сам в синия салон и си наля бренди, мислеше за необикновения обрат в живота си. Беше изгубил десет месеца в търсене на подходяща съпруга в най-заможните домове в Лондон и я беше открил където най-малко очакваше — в една долнопробна гостилница. Поклати глава и леко се усмихна при спомена.
Какво ли щеше да стане, запита се той, ако бях срещнал Тес при по-обикновени обстоятелства? Дали отново щеше да изпита тази необяснима страст и привързаност? Дали щеше да разбере от пръв поглед, че това е жената, която търси? Все още не можеше да обясни силното усещане, че тя е негова, че са създадени един за друг, което го обзе онази нощ в „Черното прасе“. Погледна я само веднъж и вече знаеше.
Сви устни. Е, не знаеше, че ще се ожени за нея, но беше сигурен, че я желае, че е готов да чака един или няколко живота, но да я намери отново… Каква странна мисъл — да я намери отново!
Тръсна глава, отпи от брендито и се огледа — масите бяха отрупани с остатъци от сватбената гощавка. Въпреки че празникът беше свършил, на Ник все пак му се стори странно, че е женен за Тес Мандъвил. Преди една седмица, ако някой му беше казал, че съпругата му ще е от семейството, с което Талмъдж бяха заклети врагове, щеше да се изсмее и да го помисли за луд. Но въпреки всичко — той, Никълъс Талмъдж, десетият граф на Шерборн, се беше оженил за наследницата Тес Мандъвил. Невероятно!