Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
Те пътуваха до Русия в съседния вагон и сега с два кабриолета следваха файтона. Неговите хора бяха професионалисти и Ахимас знаеше, че няма да го изпуснат от очи и няма да се издадат.
Файтонът спря. Мълчаливият кочияш, който го посрещна на гарата и според офицерската стойка явно не беше кочияш, му отвори вратата и с жест го покани подир себе си.
Наоколо няма жива душа. Едноетажна къща. Скромна, но прилична. Все пак странно: макар да е лято, всички прозорци са затворени и пердетата са спуснати. Едно леко трепна и тънките устни на Ахимас за миг се извиха в усмивка. Тези дилетантски хитрини започваха да го забавляват. Всичко е ясно: аристократи си играят на заговор.
Водачът му го отвеждаше нанякъде през анфилада от стаи. При последната спря и го пусна напред. Когато Ахимас влезе, двете крила се затвориха зад гърба му и щракна ключ.
Озърна се с любопитство. Чудна стая — никакви прозорци. Вътре само кръгла маса и два стола с високи облегалки. Впрочем не можеше добре да види, защото имаше само една запалена свещ и слабата й светлина не стигаше до тъмните ъгли.
Изчака очите му да свикнат с мрака и привично огледа стените.
Не откри нищо подозрително — нито тайни прозорчета, от които можеше да го държат на мушка, нито допълнителни врати. Само в дъното откри още един стол.
Ахимас седна до масата. След пет минути вратата се отвори и влезе висок мъж. Не се настани до масата, а прекоси помещението, без да поздрави, и седна в дъното.
Значи никак не е глупав. Чудесен номер: Ахимас седеше насред стаята, осветен от свещта, а събеседникът му се скри в тъмнината. Не виждаше дори лицето му — само силуета.
За разлика от „барон Фон Щайниц“ този, без да губи време, започна по същество.
— Искали сте да се срещнете с първото лице — заговори той на руски, — аз приех. Гледайте да не ме разочаровате, господин Велде. Няма да ви се представям, за вас съм monsieur NN.
По изговор — от висшето общество. На около четирийсет години. Но може и по-малко — гласът е на човек, свикнал да командва, а такива гласове винаги са по-зрели. По маниер — строга личност.
Извод: дори да е великосветски заговор, нещата са сериозни.
— Кажете за задачата — рече Ахимас.
— Добре говорите руски — кимна сянката. — Доложиха ми, че по-рано сте били руски поданик. Това е много добре. Няма да трябват много разяснения. Най-малкото не е необходимо да ви обяснявам колко е значителна персоната, която трябва да бъде убита.
Впечатли го удивително ясния изказ — никакви деликатности, никакви „отстранен“, „обезвреден“, „неутрализиран“.
А мосю NN все така монотонно, без никаква пауза съобщи:
— Става дума за Михаил Соболев.
— Онзи, когото наричат Белия генерал? — уточни Ахимас. — Героят от последните войни, най-популярният военачалник в руската армия?
— Да, генерал-адютант Соболев, командващ Четвърти армейски корпус — невъзмутимо потвърди силуетът.
— Моля да ме извините, но съм принуден да ви откажа — любезно каза Ахимас и скръсти ръце на гърдите си.
Според науката за жестовете тази поза означава спокойствие и непреклонна решителност. Но освен това пръстите на дясната му ръка обхванаха ръкохватката на малкия револвер, прибран в специалния джоб на жилетката. Револверът се наричаше „велодог“ и беше измислен за колоездачи, когато трябва да се бранят от нахални псета. Четири кръглочели куршумчета двайсет и втори калибър. Джунджурийка, разбира се, но в ситуация като тази може да свърши полезна работа.
Отказ от изпълнение на поръчението, след като обектът вече е назован, крие голяма опасност. В случай на усложнение Ахимас възнамеряваше да действа по следния начин: стреля в челото на поръчителя и отскача в най-тъмния ъгъл. Там няма лесно да го надвият.
На влизане не го обискираха, затова целият му арсенал беше налице — и колтът, направен по лична поръчка, и ножът за забиване от разстояние, и испанският автоматичен нож. Две минути всякак ще устои, а междувременно, щом екнат изстрелите, ще нахлуят неговите хора. Затова Ахимас беше напрегнат, но спокоен.
— Защо, и вие ли сте от привържениците на Соболев? — нервно попита силуетът.
— Не ме интересува Соболев, аз съм привърженик на здравия разум. А здравият разум ми диктува да не участвам в неща, които предвиждат по-нататък премахване на изпълнителя, в случая това съм аз. След акции от подобен мащаб не се оставят живи свидетели. По-добре потърсете някой новак. Най-обикновено политическо убийство — нищо сложно — той стана и леко заотстъпва към вратата, готов всеки миг да стреля.