Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Целта му е постепенно да изгради свой собствен екип.
Лицето на Дарън се отпусна.
— Значи иска да ни стане шеф?
— Само докато стъпите на крака.
Дарън погледна сестра си.
— Звучи прекалено хубаво, за да е истина. Сякаш тук ще се появи някой дебелак, който ще размаха тлъст чек под носовете ни!
— Искам да си наясно с положението, Дарън — обади се Мейс. — Допреди малко нямахме представа за твоето съществуване. Не знам дали офертата включва и теб.
— Без Дарън няма да подпиша нищо! — скочи Алиша.
— Задръж малко, момиче! — бързо реагира Дарън. — Нещата трябва да се огледат отвсякъде.
— Не бързайте, има време — изправи се Мейс, следвана от Рой. — Помислете хубаво. Изборът е ваш. А ние трябва да тръгваме, защото ни чакат още срещи.
В очите на Дарън се появи загриженост.
— Значи, ако Алиша откаже, професорът ще избере някой друг? — поинтересува се той.
— Горе-долу е така. За начало се е спрял на десет души.
— Кога трябва да дадем отговор? — попита Алиша.
— След една седмица.
Алиша понечи да добави нещо, но Дарън се обърна към Мейс.
— Предай на шефа си, че е съгласна.
— Заедно с теб, така ли? Това трябва да се провери.
— Не, без мен. Става въпрос само за Алиша и Тай.
— Дарън! — извика сестра му. — Чуваш ли се какво говориш?
— Мога да се погрижа за себе си — успокои я брат й. — Винаги съм го правил.
— Но ти си нямаш никого! Идиотите в блока вече са ти взели мерника!
— Казах ти, че мога да се грижа за себе си!
— Но…
Той отново се обърна към Мейс.
— Кажи на професора, че Алиша ще се включи в екипа му, Тайлър също. Край на приказките!
— Добре. — Мейс отново погледна към ъгъла, където се беше сгушило детето. За пръв път от доста време насам в гърлото й заседна буца. — В Джорджтаун има страхотни лекари, които ще се заемат със сина ти.
— Окей — промълви Алиша.
Мейс отново се извърна към Дарън.
— Мислех, че си ми ясен, но сгреших. Имай предвид, че такова нещо ми се случва изключително рядко.
— Аз пък ще ти кажа нещо друго — остро я изгледа той. — Ако нещо се случи с Алиша и детето, ще се разправяш с мен!
След тези думи той влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.
Рой и Мейс си тръгнаха. Но едва изминали няколко метра по коридора, насреща им се появи задъханата Нън.
— Вие двамата трябва веднага да изчезвате оттук! — извика тя.
— Какво има, Нън? — изгледа я Мейс. — Да не би Джеръм да е стъпил на бойната пътека?
— Де да беше само той! Психото е научил, че разговаряте с Алиша, и вече пътува насам. Мисли, че сте ченгета и тя е пропяла пред вас.
— Ще й направи ли нещо? — попита Мейс.
— Не знам. Но появата му винаги е лоша новина.
— Да вървим. — Мейс дръпна Рой за ръката. — Насам!
Поведе го към стълбището в другия край на коридора. Заслизаха бързо, стъпвайки върху празни опаковки от лекарства и употребявани спринцовки. На една от площадките някакъв тип пушеше марихуана и се натискаше с гаджето си.
— Какво ще стане с Алиша и Тай? — разтревожено попита Рой.
— Опитвам се да набера Бет, но на това проклето място няма обхват!
Стигнаха приземния етаж и бутнаха някаква врата. Тичешком прекосиха малък коридор и изскочиха на улицата. После спряха.
На тротоара ги очакваха десетина мъже. Най-високият от тях направи крачка напред. Хилеше се и по погледа му личеше, че е свикнал да командва.
— Моля те, кажи ми, че този не е Психото! — мрачно прошепна Рой.
Мейс не отговори. Очите й бяха заковани в лицето на дългия, който бавно се приближаваше към тях.
60
Ухиленият Психо ги обиколи веднъж, после втори път. Кимаше бавно и хвърляше тържествуващи погледи към останалите от бандата. Беше малко по-висок от Рой, облечен в черни джинси, бяла тениска и маратонки. На врата му проблясваха няколко златни верижки. Косата му беше подстригана много късо. Ръцете му бяха здрави и жилести, покрити с татуировки. Мейс отбеляза, че зениците му са нормални, а по вътрешната част на ръцете му липсват следи от убождане. Тя знаеше, че ако се боцкаш, нямаш никакви шансове да оцелееш в този бизнес. Границата между живота и смъртта често се определяше от вземането на едно-единствено бързо и рационално решение.
На третата обиколка Психото спря срещу тях.