Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Джорджтаун явно ме е разглезил, след като треперя още преди да сме слезли от колата! — нервно каза Рой.
— Животът е шарен — заключи Мейс. — Разбира се, че тук има голяма престъпност, но повечето обитатели на квартала спазват законите, работят усилено, плащат данъците си и се грижат за децата си. Те искат мир и спокойствие в квартала.
— Права си — умърлушено каза той.
— Но бъди нащрек, защото само един куршум е достатъчен, за да ни развали деня.
— Можеше да спреш до желанието за мир и спокойствие.
Слязоха от колата и се насочиха към блока. Мъже и жени стояха на групички край ниските тухлени огради. Някои седяха на изтърбушени мебели, наредени под балконите, други надничаха от входовете. Всички очи бяха заковани в двойката, която се приближаваше към тях. Мейс крачеше бързо, но очите й не пропускаха нищо. Сякаш използва невидима антена, за да усети опасността, помисли си Рой.
— Заплашва ли ни нещо конкретно? — попита той.
— Още като се събудим сутрин, ни заплашва нещо конкретно — отвърна тя.
— Благодаря за оптимизма.
— Ганджа, кока, херо, хаш, мето, окси — започна да изброява на жаргон Мейс.
— Ганджата я подушвам, но за останалото не мога да кажа нищо — промърмори Рой.
Мейс посочи към земята, където се търкаляха найлонови торбички, сламки за смъркане, листчета хартия, счупени шишенца и дори спринцовки.
— Трябва да знаеш къде да гледаш. В кой апартамент живее Алиша?
— Според досието в триста и двайсети.
Влязоха във входа. Удари ги миризма на марихуана, урина и гниещи боклуци.
— Не се мръщи, защото ни наблюдават отвсякъде — тихо го предупреди Мейс. — Ако демонстрираме неуважение, със сигурност ще загазим.
Продължиха напред. Стомахът на Рой се сви, ноздрите му потрепнаха.
— С асансьора или по стълбите? — попита той.
— Съмнявам се, че асансьорът работи. А и не обичам да съм в затворено пространство, особено когато не знам кой ще ме посрещне, когато вратите се отворят.
— Стълбите също могат да ни поднесат изненади.
— Естествено.
Тя блъсна вратата, която водеше към стълбището. Отвори я докрай, за да бъде сигурна, че никой не се крие зад нея. Рой огледа стъпалата до първата площадка.
— Чисто е, да вървим.
— А какво ще стане, ако някой ни спре?
— На мен ли искаш да си го изкараш?
— Всъщност откакто излязохме от колата, правя всичко възможно да не се подмокря.
— Ти си адвокатът, но ако някой ни спре, ще говоря аз.
— Нямаш проблем.
— Между другото, умееш ли да се биеш?
— С думи или с юмруци?
— Ако се огледаш, вероятно ще разбереш, че не се намираш в съда.
— Мога да се бия — неохотно отвърна той. — Брат ми беше морски пехотинец и редовно ми сритваше задника. Но едно лято пораснах с цели петнайсет сантиметра и започнах да му отвръщам. Тогава започна да ме учи на разни трикове.
— Морските пехотинци знаят за какво става въпрос — кимна Мейс. — Последния път дойдох тук, накичена със служебната си значка, едва се отървах жива.
— Благодаря, че ми го казваш — промърмори Рой.
Изкачиха се на третия етаж, където двама огромни мъжаги препречиха пътя им. Бяха облечени в камуфлажни гащеризони с увиснали широки колани и тениски, които разкриваха огромни бицепси, покрити с татуировки. Опитаха се да ги заобиколят, но те се придвижиха заедно с тях, образувайки стена в тясното коридорче. Мейс отстъпи крачка назад и плъзна ръка в джоба си.
— Търсим Алиша Роджърс — усмихна се тя. — Познавате ли я?
Мъжете не си направиха труда да отговорят. Единият леко блъсна Рой по рамото и той отлетя към стената.
— Алиша ни чака — поясни Мейс. — Тук сме, за да й помогнем.
— Не й трябва помощ — изръмжа единият. Беше плешив, а вратът му беше толкова дебел, че изглеждаше като продължение на огромните му бицепси. От дъното на коридора долетяха викове, затръшна се врата, изтрещя нещо, което приличаше на изстрел. Миг по-късно екна силна музика, която заглуши всичко.
— Значи я познавате? — все така любезно попита Мейс.
— И какво от това? — изръмжа мъжагата.
— Тя би могла да получи и малко пари.
— Колко?
— Зависи как ще се развие разговорът. Но парите не са у нас — побърза да добави тя, забелязала потрепването на ръцете му.