Спиращият войната

— Наистина, Лайтсонг — каза с усмивка. — Казвам го като комплимент, но компанията ти може да е изтощителна!

— Да. — Лайтсонг отпи от чашата си. — Като комар съм в това отношение. Труткол, не е ли твой ред да хвърляш?

— Всъщност пак е твоят — каза Уедърлав. — Постигна коронния чифт в последното си хвърляне, забрави ли?

— А, да, как можах да забравя — отвърна Лайтсонг и стана. Взе нова топка, хвърли я през рамо на моравата и седна отново.

— Петстотин и седем точки — обяви жрецът.

— Е, това си беше чисто перчене — каза Труткол.

Лайтсонг не отвърна. Според него това, че най-невежият в играта обикновено се оказваше най-добрият, издаваше вътрешен недостатък. Но се съмняваше, че другите го приемат така. И тримата бяха отдадени на спорта си и играеха всяка седмица. За щастие нямаше много други неща, с които да запълват времето си.

Лайтсонг подозираше, че продължават да го канят само защото искат най-сетне да докажат, че могат да го победят. Ако беше схванал правилата, щеше да се опита да загуби нарочно, за да не настояват повече да играе с тях. Все пак му харесваше как победите му ги дразнят — макар да не издаваха никога нещо повече от съвършено благоприличие, разбира се. Тъй или иначе, предвид обстоятелствата той подозираше, че няма да може да загуби, дори да иска. Доста трудно е да загубиш игра, след като нямаш никаква представа какво трябва да направиш, за да я спечелиш.

Най-сетне Труткол пристъпи, за да хвърли. Винаги носеше облекло в боен стил, а кафявият и белият цвят му стояха очарователно. Лайтсонг подозираше, че го е яд, че вместо да му дадат Безжизнените заповеди като длъжност в двора, му бяха дали глас по въпросите на търговията с други кралства.

— Чух, че си говорил с кралицата преди няколко дни, Лайтсонг — каза Труткол, след като направи хвърлянето си.

— Да — отвърна Лайтсонг и отпи от чашата си. — Беше необикновено учтива, трябва да кажа.

Уедърлав се засмя, явно приел последния коментар за сарказъм — което беше малко дразнещо, тъй като Лайтсонг беше съвсем искрен.

— Целият двор е забръмчал — каза Труткол, обърна се, отметна пелерината си назад, а след това се подпря на перилото на терасата и зачака да пресметнат точките му. — Идрианците нарушиха договора, така да се каже.

— Неподходящата принцеса — съгласи се Уедърлав. — Това ни дава удобна възможност.

— Да — отрони замислено Труткол. — Но възможност за какво?

— Да нападнем! — заяви с обичайната си глуповата откровеност Лайфблесър.

Другите двама го изгледаха намръщено.

— Много повече може да се спечели от това, Лайфблесър.

— Мда — отрони Уедърлав и разсеяно завъртя последните капки вино в чашата си. — Плановете ми вече са в ход, разбира се.