Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Не се прави на интересна, Джанет — сопва се Лили.
— Аз съм Ед — казва той, когато Джанет му подава ръка. — А вие навярно сте прелестната Джей-Ми.
— Да — потвърждава тя и още повече поруменява от задоволство. — Същата!
— Е, Ед — започва Лили неизбежния си разпит. Държи да узнае всичко за него или поне това, което би излязло в банковото му извлечение, тъй като другите подробности едва ли са от значение за нея.
— Доусън — казва тя. — Същата фамилия като на Чарлс. Съвпадение?
— Не напълно — скромно отвръща Ед. — Аз съм негов братовчед.
— Друг клон на родословното дърво?
— По-млада издънка — обяснява. — Далечни братовчеди сме. Втори.
— С какво се занимаваш?
— Работя във ферма — отговаря той.
Лили прави лека гримаса.
— Колко интересно — отбелязва хладно. — Сигурно е трудно да се поддържа, ако имате голяма къща като тази?
— О, не — отвръща Ед. — Живея в малък апартамент в Бат.
— Собствен? — пита Лили, уж нехайно.
— Плащам висок наем. Пладнешки обир. Но Бат е красив град. Много интересен. Има уникални исторически…
— Извини ме — отрязва го тя с фалшива усмивка. — Трябва да се връщам при партньорите си на дансинга. Радвам се, че се запознахме все пак.
Оставя кристалната си чаша и бързо се отдалечава. Това не е най-лошата светлина, в която съм я виждала. Веднъж бяхме в клуб и едно момче я покани на танц. Лили попита:
— Каква кола караш?
Момчето отговори:
— „Форд Фиеста“.
Моментално му обърна гръб.
Ед бе разкаран малко по-тактично, но явно се обиди. Тъжно свежда очи към питието си. С Джанет се споглеждаме.
— Винаги съм искала да отида в Бат — споделя тя с топлота.
— Така ли? — пита Ед.
— Искаш ли да поседнем? — предлага му любезно. — И да ми разкажеш за… фермерството?
Лицето му издава, че вече е преглътнал унижението.
— Ще намерим свободни столове — уверява я. — В съседната стая сервират ликьор и сладолед.
— С удоволствие бих ги опитала — отвръща Джанет.
— Прекрасна рокля — казва Ед.
Тя му се усмихва. Изглежда го харесва. Изпитвам облекчение и изведнъж започвам да се чувствам изтощена. Искам само да си легна.
— Извинете ме — казвам, но вече са така погълнати от разговора, че не забелязват как се отдалечавам. Излизам от стаята и виждам Чарлс… заобиколен от момичета. Напомня ми за Лили и обожателите около нея, но тези едва ли са привлечени от външността му. Приближавам и му махвам с ръка.
Веднага ме забелязва и си проправя път сред тълпата. Изглежда уплашен.
— Анна — въздъхва с облекчение. — Това е Анна — представя ме на момичетата. — Приятелката ми — добавя решително.
Проклятие. Толкова е нелепо. Харесвам Чарлс, но…
Зная, че трябва да бъда разумна. Аз съм момиче без големи романтични перспективи. Едва съм успяла да издрапам по стълбицата за красота до три-четири стъпала под нормалното ниво, а ето, че един свестен мъж, наследил огромно състояние, проявява искрен интерес към мен.
Но поглеждам брадата и обувките с дебели платформи и просто зная… Никаква искрица. Не мога да прекарам останалата част от живота си с този мъж.
„Ще му кажа — обещавам си, — ще му кажа утре“.
— Радвам се да те видя, скъпи — отзовавам се и го целувам по бузата. — Знаеш ли, чувствам се… — устоявам на изкушението да употребя израза „като парцал“ — … доста уморена. Отивам да си легна.
— Добре — съгласява се мрачно Чарлс.
— Прекарах най-прекрасната вечер в живота си — бързам да го уверя. — Ще се видим сутринта.
Събуждам се и не зная къде се намирам. Чувам познатото хъркане на Лили, но и някакъв непознат приятен шум. Чуруликане на птици. Навън.
Примигвам, за да проясня ума си. Да, в Честър Хаус съм. Сънено се измъквам от леглото. Няма опасност да събудя двете спящи красавици. Легнали са с вечерните си рокли, без да изтрият грима си. Усещам адска болка в слепоочията, но поне съм облякла нощница. Лошо им се пише, когато станат.
Когато влизам в банята, тази мисъл повдига настроението ми. Но за кратко. Днес трябва да скъсам с Чарлс.
С тъга се оглеждам наоколо в красивата му къща — стените на банята, облепени със старинни китайски тапети, мебелите, голямото легло с резбовани крака, гледката през прозореца, която на дневна светлина ми се струва още по-великолепна: дървета, отрупани със зелени ябълки, буйна трева, стъпаловидно разположени тревни площи, голямо езеро и дори истински сърни, които пасат в далечината. Навярно съм полудяла.
Но просто не мога да му причиня това.