Магьосникът
- Автор: Хъгинс Джеймс Байрън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-866-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Но…
Животът му на млад пенсионер като че ли няма да е такъв, какъвто е очаквал!
Неговият нов дом е в провинциалната Нова Англия, но около него витаят странни истории. За необикновената съдба на обитателите, например. Но това са само слухове. Нали така!
Внезапно Торн открива в мазето скелет, окован в сребърни белезници, който изчезва бързо. И то по най-невероятен начин. Майкъл Торн се изправя пред древна загадка, която заплашва дома му и цялото селище…
Адлър се усети, че кима:
— Да се спрем и на другите слабости на Ианий. Ти каза, че демоничната сила влияе на умовете на хората. Как става това?
— Мога да говоря само от собствен опит — продължи свещеника и не успя да прикрие ужаса си от спомена. — Първо, ще претърси миналото ти, за да открие най-болезненото за теб. За мен това беше една жена, която някога обичах. За да бъда завинаги с нея, обмислях да напусна Църквата. Бях млад тогава, още не бях приел напълно своето… място. Наистина я… обичах. Но в крайна сметка не можах да изоставя своето призвание. Казах й го със съжаление и сълзи. Че няма живот за нас. Или поне не такъв живот, какъвто искаше тя… какъвто аз желаех. — Той замълча за малко. — След това тя… от отчаяние… се самоуби.
Адлър усети мъчителната тъга на свещеника.
— Дори сега изпитвам огромна вина и тъга — тихичко добави Тревър. — Но да продължим. Демонът използваше нейния глас. Чувах я как ме зове, докато отнема живота си. Чувствах влагата на нейните сълзи. В съзнанието ми нахлуваха страховити картини… как лежи в кръв. Виждах я заобиколена от демони, ужасена и измъчвана, чувах молбите й за помощ. Гласове, които звучаха в съзнанието ми, повтаряха, че мога да й помогна, че мога да я освободя, ако изпълня техните заповеди, ако направя само едно-единствено нещо. Знаех, че това е могъщ демон, знаех и какво иска. Опитваше да ме накара да се усъмня в преценката си. Опитваше да ме принуди да премисля избора си. Правеше всичко, за да мисля само за собствената си болка, за грешките си. С една дума, да мисля за всичко друго, но не и за написаното в Светото писание. И успяваше. Ако можеше да ме обърка достатъчно, ако можеше да ме накара да се страхувам и да пренасочи мислите ми, щеше да ме притежава. Затова аз се стегнах и съсредоточих съзнанието си върху онова, което Господ е написал. Неговите слова са нашата най-голяма защита. После се молих и постих и… най-накрая той си отиде.
— Нали каза, че не можем да накараме демон от този ранг да си тръгне — тихо каза Адлър.
— Вярно е, не можем да командваме демон светоуправник — отговори Тревър. — Но той не понася присъствието на човек, изпълнен с Духа Господен.
Двамата мъже потънаха в дълго мълчание. Пръв заговори Адлър:
— Приеми моите най-искрени съболезнования. Сигурен съм, че тази млада жена почива в обятията на нашия Господ.
Отец Тревър кимна замислено.
— Разказах ти това само защото искам да знаеш какво ни очаква. Нападението ще съчетава действителни мишени от нашето минало — тази част ще бъде истинска. Ще включва и страхове за нашето бъдеще. И тази част ще бъде истинска. Той ще смеси тези две могъщи истини с една правдоподобна лъжа. Това е мощна атака, която може да те разтърси така, както могат единствено съжалението и страховете ти. Ако се опиташ да мислиш за изход от това положение — изгубен си!
Той стисна юмруци.
— Единствената надежда е да не му обръщаш внимание! Изцяло! Не можеш да спориш със своите съжаления и страхове! Те са действителни! А лъжите, изградени на тяхна основа, също ще приличат на истина! — Той се отпусна с въздишка. — Единствената ни защита са Светото писание и молитвите. Отговаряй му с думите на Господа — живото слово. С тях той не може да спори, не може да ги понася. Това е единственото, което ще ни спаси.
Адлър прекоси бавно стаята.
— Цитираш ги по памет, и то при такава психологическа атака? Или Светият Дух ги извиква в съзнанието ти?
Свещеникът махна с ръка.
— Нямам доверие на съзнанието си в мигове като тези. Винаги нося Библията. Просто чета от нея. Не споря с демона. Не говоря с него. Чета от Светите писания на Господа. И така измъчвам демона, докато си тръгне.
— Това сигурно изисква голяма дисциплина — оцени тази мъдрост Адлър.
— Разказах ти го, за да знаеш, че мощта на тази атака е огромна. Не бива да се учудваш, ако те разтърси. Бъди готов. С всички става така. Демоничните принцове на въздуха, които някога са управлявали планетата, не са глупаци. Хилядолетия са завладявали царства и нации. Приятелю мой, направи като мен и ще бъдеш спасен.
Професор Адлър му се усмихна с уважение:
— Отче, това е тежко бреме. А твоят отговор е толкова… удивително прост. Изглежда невероятно, че подобна могъща сила може да бъде сразена от нещо толкова обикновено.
— В битката има много равнища — каза отец Тревър, вдигайки поглед към Адлър. — Сатаната води тази война още от самото начало. Той се изправя срещу нас на различни фронтове. Физически и духовни, финансови и граждански. Социални и психологически. Използва всичко.