Мъжеядката
- Автор: Грэйзер Джиджи Леванджи
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9547333720
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъжеядката». Краткое содержание книги:
— Довиждане… Ще се чуем по-късно… — промърмори Клариса, а погледът й вече пробягваше по следващите имена в указателя на мобилния й телефон.
Реши да се обади на Тони Би.
Но преди това изтри номера на Роберта от указателя си.
19
Търсенето на работа продължава
— Заклаха ме — съобщи Тони Би. — Отрязаха ми главата. Аз съм разбит. Напълно унищожен.
— Какъв ти е проблемът? — чудеше се Клариса, докато го гледаше как обикаля полугол из стаята и се вайка.
— Ти не четеш ли вестници?
— Вестници ли? Как да не чета. Редовно преглеждам „213“ — с онези снимки на русите мадами, нали се сещаш? Мен ако питаш, приличат по-скоро на маймуни, но това е отделен въпрос.
— Исусе — изпъшка той. — А не гледаш ли поне новини?
— Зависи. Например… следя онова шоу със знаменитостите — с оня много характерен мотив — та-та-та-там-там-та-а-ам.
— „Нека да се забавляваме“? Това не са никакви новини — изсмя се Тони Би, макар че не му беше до смях. Изглеждаше така, като че ли по-скоро всеки момент щеше да се разплаче. Само мисълта, че така ще изглежда по-малко привлекателен, го спираше.
— Клариса, как изобщо получаваш информация за света около себе си — международната обстановка, войни, избори… такива неща?
— Срещам се със Съзвездието веднъж седмично и обменяме информация. От всякакъв характер.
— Ти си… пълно ку-ку. Но полата ти е страхотна. Кой е дизайнерът?
— Май снощи не ти се е отворил парашутът и сега целият свят ти е крив? Е, ако това ще те успокои, и аз съм на сухо. Въпреки че това е най-малкият ми проблем.
— Какво знаеш ти… — поклати глава Тони Би. — Борсовите ми книжа се сриват, милинка.
— Да… Това никак не е добре — кимна с подобаваща сериозност Клариса. — Виждаш ли как знам. Но стига сме обсъждали твоите проблеми. Аз също имам нужда от помощ. Търся си работа.
Тони Би я погледна и се изсмя.
През отворената врата се мярна фигурата на йога само по жълти гащета. Намазаното му с плажно масло тяло лъщеше и мускулите му се очертаваха.
— Гей ли е? — полюбопитства Клариса.
— Не го зяпай. Ти си омъжена жена. Акциите ми паднаха от двайсет и шест на дванайсет. Разбираш ли какво означава това? — Той въздъхна. — Връщане в Долината…
— Не! — настръхна Клариса. — Не бива да се връщаш там, откъдето си тръгнал.
Хубава работа. Само това липсваше. Връщане в Долината. За жителите на Уестсайд нямаше по-мрачна перспектива.
— А ти от къде на къде си търсиш работа? Нали се омъжи за богат глупак? Можеш да го водиш за носа и да си живееш живота.
Двамата бяха седнали в черно-бялата луксозна кухня, решена в стила на хотел „Старс“ и поръчана по времето, когато акциите се бяха вдигнали до 125 и продължаваха да се покачват.
— Отговорът е: търсене на собствената идентичност. Освен това се разделих с този, за когото говориш. — Тя отпи минерална вода от кристалната чаша, купена по времето, когато акциите бяха 150 3/4.
— Тц-тц… Ти си обзета от саморазрушителен дух дори повече и от мен.
— Сигурно затова си допадаме — усмихна се тя. — Хайде сега, мисли по същество. Познаваш ли някой в тези среди, който би могъл да ми бъде полезен?
— И да ти предложи работа? Знаеш, че хора без професионална квалификация и без никакви специални умения не се търсят като топъл хляб.
— Аз имам умения… Имам талант да работя с хора. Само ми уреди интервю в някоя редакция. Ако ме назначат, ще дам най-доброто от себе си. Няма да съжаляват, че са ме наели.
— Познавам един човек в „Интърнешънъл Мейл“…
— Нямах предвид мъжко списание!
— Добре де. Чакай да помисля.
— И да знаеш, бременна съм. Така че не бива да се подлагам на свръхнатоварване. Никакво писане на машина и вдигане на телефони.
Тони Би подсвирна.
— Вече си успяла да забременееш? Явно наистина умееш… да осъществяваш контакти.
Клариса му се закани с пръст, целуна го за довиждане и седна в беемвето. Беше свалила капака, за да усеща лъчите на следобедното слънце. Чувстваше се изпълнена с оптимизъм.
Тони Би й уреди интервю за по-малко от двайсет и четири часа. Беше й оставил съобщение на телефонния секретар. След като я упрекваше за ужасния избор на музика (латино, разбира се, голямата слабост на майка й), той я уведомяваше, че трябва да се обади на някой си Тъл Крапински, който си търсел точно човек като нея — способен „да осъществява контакти“.