Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– А вие мислите ли, че е невинен? – попита Шон.
– В този случай залозите са девет към едно срещу него – откровено призна президентът. – Лично аз не знам. Той е бил специално избран и подготвен за тази мисия. Неподлежащ на съмнение патриотизъм и още куп неща от сорта. Но парите ги няма, а борците за свобода са мъртви. Следователно колкото по-дълго се укрива Уинго, толкова по-силно ще става убеждението ни, че се е обърнал срещу нас. Такава е човешката природа.
– Може би се страхува да се появи – каза Мишел. – Може би мисли, че са го подхлъзнали, и вече не знае на кого да вярва.
– Свързал ли се е с някого от Министерството на отбраната? – попита Шон.
– С командира на операцията, полковник Саут.
– Какво му е казал?
– Че са му заложили капан. На мястото на срещата са го чакали хора, легитимирали се като представители на ЦРУ. Водачът им обявява за промяна в плановете и иска парите. А останалите го държат на мушка.
– Този човек наистина ли е бил от ЦРУ? – присви очи Шон.
– Така и не успяхме да разберем. Самият Уинго е бил свързан с АВР. Хората от военното разузнаване работят в тясна връзка с ЦРУ, но не и в този случай. Мисията беше изключително секретна. За нея знаеха само АВР и аз. Истина е, че Лангли непрекъснато пищи за по-голям бюджет, но аз не мога да повярвам, че ще се финансират чрез кражба от друга агенция.
– А Уинго споменал ли е пред Саут къде отива и какво възнамерява да прави? – попита Мишел.
– Най-вероятно иска да докаже невинността си. Но нямам представа как.
– Според мен всичко зависи от това кой му е заложил капан – замислено подхвърли Шон.
– Ако изобщо му е заложен капан – поправи го Коул. – Засега имаме само неговите твърдения, но един милиард евро ги няма.
– Това, че парите са били в евро, е било допълнително прикритие, нали? – рече Мишел.
– Ако бяха долари, щеше да е прекалено очевидно – кимна Коул. – Но в случая става въпрос за нещо съвсем практично. Един милиард долара в банкноти по сто – най-едрите купюри, която използваме – биха тежали доста повече от две хиляди и двеста килограма.
– Всичко това ни връща на въпроса какво ще поискате от нас – вметна Шон.
– Вие несъмнено сте спечелили пълното доверие на Тайлър Уинго, а ние сме убедени, че баща му ще направи опит да се свърже с него. В един момент със сигурност ще си определят среща, на която държим да присъстваме.
– Тоест искате от нас да ви доставим Сам Уинго, като използваме момчето за примамка – уточни Мишел.
– В общи линии, да. Вече ме информираха, че Тайлър не желае да сподели каквото и да било с нашите хора. Той има доверие единствено на вас.
– А ние да злоупотребим с доверието му, така ли? – повиши леко тон Мишел.
Това беше достатъчно за двамата бодигардове, които направиха по една малка крачка напред.
– За предпочитане е пред алтернативата да предадете страната си – отвърна Коул.
– Джийн Уинго играеше ли някаква роля във всичко това? – попита Шон.
Коул кимна, но не изрече нищо.
– Тя изчезна – осведоми го Шон.
– Знам.
– Без да се обърне към вас?
Президентът поклати глава.
– Значи е имала друг партньор в сделката – каза Шон.
– Сам Уинго? – изстреля в отговор Коул.
– Не съм казал подобно нещо.
– Аз го казвам. И тъй, ще ми помогнете ли?
Мишел и Шон се спогледаха.
– Трябва да го обсъдим – промърмори той.
– Мога да ви отпусна няколко минути насаме – предложи Коул.
– Ще ни трябва повече време – каза Мишел, при което Шон я стрелна с нервен поглед.
Коул вдигна вежди и заби поглед в тавана. После бавно се изправи.
– Очаквах повече – разочаровано обяви той. – Много повече. През цялото време вярвах, че една директна молба от главнокомандващия ще свърши работа. Можех да ви прехвърля на някой с по-ниска позиция, но ви повиках тук, за да се гледаме в очите. И за да ви кажа, че страната ни се нуждае от вас. – Замълча за момент, после мрачно поклати глава. – Но вие искате да го обсъдите… Явно сте от по-друго тесто.
– Подобно решение не се взема лесно, господин президент – сдържано поясни Шон.
– Били ще ви изпрати – хладно отвърна Коул. – Благодаря, че ме изслушахте. Все пак ще очаквам вашия… хм… отговор.
Безцеремонният край на аудиенцията принуди Шон и Мишел да се обърнат към вратата.
Направиха няколко крачки по коридора в компанията на агента и Мишел попита: