Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– Засега – каза Литълфийлд и се изправи. – Да вървим.
– Къде? – попита Шон.
– Да се видим с един човек.
– С кой човек? Директора на ФБР?
– С по-важен от него – загадъчно отвърна агентът. – Много по-важен.
42.
– Честито, вече е ваша – каза мъжът.
Алън Грант стисна ръката му и вдигна глава към сградата, която току-що беше купил – някогашна радиостанция в западната част на окръг Феърфакс с шейсетметрова предавателна кула. Преди години от нея бяха излъчвали ежедневна справка за цените на селскостопанската продукция и добитъка, а също така регионални новини и прогноза за времето.
– Това е нещо като местна забележителност – погледна го човекът. – Надявам се, че няма да я разрушите.
– В никакъв случай – отвърна Грант.
– Ако сте решили да откриете собствена радиостанция, ще трябва да се справите с доста бюрократични проблеми от страна на Комисията по честотите.
– Помислил съм и за това, благодаря.
Човекът се качи в колата си и потегли, оставяйки Грант насаме със странната си покупка. Той обиколи периметъра, спря пред кулата и вдигна глава. Част от нея беше ръждясала, а много от носещите елементи се нуждаеха от ремонт. Вече беше разгледал тухлената сграда с няколко прозореца и частично изгнила входна врата. Стените бяха покрити с пластове оловна боя, а по таваните имаше азбестови панели. За него това беше без значение, тъй като не възнамеряваше да прави структурни промени. Но други промени щеше да има – много промени и повечето от тях спешни.
Погледна часовника си, извади телефона и набра един есемес.
Пет минути по-късно на тесния път се появиха два камиона с покрити ремаркета. В кабините им седяха по трима мъже, които скочиха почти в движение и отвориха вратите на ремаркетата. От тях слязоха още по петима. Общо шестнайсет души, които щяха да приключат бързо.
Грант отключи входната врата. Мъжете спуснаха рампите и започнаха да разтоварват строителните материали и два бензинови генератора.
След кратка консултация с шефа на бригадата Грант влезе вътре и се зае да разпределя материалите. Част от работниците започнаха да разчистват някогашната радиостанция. Действаха сръчно и методично. Няколко часа по-късно сградата беше напълно опразнена и съдържанието на ремаркетата беше прехвърлено в нея.
Грант се наведе над чертежите, опънати на парче шперплат върху дърводелското магаре във фоайето.
Консултира се с шефа на бригадата за някои дребни корекции, направи предложения.
Сроковете бяха изключително кратки и той с удоволствие се вслуша в свистенето на включените инструменти, което оповестяваше началото на ремонта.
После двамата с майстора пак обходиха помещенията.
– Тук, тук и тук ще бъдат монтирани детектори – посочи определени точки във фоайето Грант.
Добави още няколко места. Планът предвиждаше четирите стени плюс пода и тавана да бъдат облицовани с няколко пласта изолационен материал, между които щеше да има шумозаглушаваща пяна и огнеупорен гипсокартон.
Всички връзки с вътрешното пространство, независимо дали ставаше въпрос за кабели, водопроводни тръби или канализация, трябваше да бъдат покрити с пяна и метални капаци. А достъпът щеше да се осъществява само от едно място, оборудвано с ултрамодерна система за сигурност.
Прозорците щяха да бъдат запечатани без възможност да се отварят. На всеки от тях щеше да има датчик и решетки. Предвиждаше се един авариен изход отзад, представляващ блиндирана врата без външна брава, оборудвана със сложна аларма и паник-бутон.
Всички вътрешни врати щяха да бъдат от неръждаема стомана, дебели пет сантиметра, с акустична изолация и система за самозатваряне и заключване плюс инфрачервен контрол. Щяха да са с усилени лагерни панти и допълнителна пластина при ключалките.
Грант продължаваше да обикаля сградата. Представяше си съвсем ясно оборудването, което скоро щеше да бъде в нея. Сензори за движение, аварийно осветление, тотален контрол на достъпа. Такъв щяха да имат само хора, които разполагаха с магнитна карта и пинкод, а биометричните им данни щяха да бъдат заложени в системата. Всички останали, проявяващи интерес към сградата, щяха да преживеят неприятни моменти.
На двеста метра надолу по пътя щеше да има охраняем портал, а в радиус от петстотин метра около сградата предстоеше да бъдат поставени сензори, лазери, камери и всякакви други съоръжения за ранно предупреждение.
Върху външните стени на радиостанцията щяха да се монтират генератори на шум и заглушаващи устройства, предназначени да неутрализират всякакви опити за подслушване.