![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Хайде! — настойчиво и тихо подкани Лорн. — Накъде?
Йерас го настигна.
— Квартала на монетите — каза той и мина пред него, за да показва пътя.
Прекосиха Ориал през нощта, като заобикаляха, за да избягнат кварталите, които спазваха вечерния час. Потънал в мислите си, Лорн следваше Йерас разсеяно с риск понякога да се блъсне в него, когато спряха на ъгъла на някоя улица, за да проверят дали пътят е чист. Почти не говореха и се криеха всеки път, когато бившият разузнавач чуваше да се приближава патрул. Кварталът се намираше близо до крепостната стена. Беше простолюдно място, по-скоро спокойно, където беше приятно да се живее. Пристигнаха без премеждия.
— Тук — каза Йерас.
Минаха през една постройка, после поеха по стълби, прекосиха галерия над един двор, други стълби, които ги изкачиха на един допълнителен етаж и стигнаха до врата, на която Йерас почука.
Веднъж. Два пъти. Веднъж.
— Това е условният сигнал — каза той.
Лорн кимна: щеше да го запомни.
Вратата се отвори и с едната от остриетата близначки в ръка Логан ги въведе, после затвори и заключи след тях. Лорн се озова в голяма таванска стая, обзаведена скромно, в дъното чаршафи, заковани на гредите, отделяха три тесни легла от преплетени ремъци. Подът беше от грубо дърво. В няколко чинийки горяха свещи.
— Ето — каза Йерас, сякаш се извиняваше. — Това е всичко.
— Ще свърши работа — каза Лорн. — Спокойно ли е?
— Много.
— А в случай на нужда?
— През покривите — отвърна Йерас, като посочи малка стълба, поставена под голям кръгъл прозорец.
— Отлично.
Тогава Лорн се отпусна и тримата се прегърнаха.
— Радвам се да ви видя отново.
— Ние също, рицарю — каза Йерас с усмивка.
Логан потвърди с кимване, преди да прибере меча близо до леглото си.
— Гладен ли сте? Жаден? — попита Йерас, като посочи една разклатена маса и три разнебитени стола около нея.
— Не много — каза Лорн.
— Това също е добре. Защото се страхувам, че храната ще е оскъдна, за това пък лоша.
Йерас донесе бучка овче сирене, парче сланина и черен хляб, увити в една кърпа. Логан сложи чаши и бутилка вино на масата.
— За щастие, виното е още по-лошо — добави Йерас. — Това е почти успокоително.
— Пари ли нямате? — учуди се Лорн.
В Аргор той беше дал доста добра сума на своите хора, преди да тръгнат за Ориал.
— Наемът ни струва цяло състояние — обясни Логан.
Лорн не можа да се въздържи и огледа критично обстановката.
— Предполагам, че гледката си заслужава, иначе…
Йерас се усмихна.
— Всъщност — каза той — това, което плащаме най-скъпо, са въпросите, които собственикът не задава. И тези, на които обеща да не отговаря, ако Пурпурната гвардия го попита.
— Разбирам — каза Лорн.
Логан беше сипал вино в трите чаши. Вдигна своята и каза:
— Добре дошъл в Ориал, рицарю.
Докато вечеряха, Лорн почти нищо не разказа за престоя си в Цитаделата. Нито каза нещо за срещата си със Скерен, нито за разкритията на Върховния крал, нито за това, което се беше случило после. Нищо не каза и за това, което беше доверил на Сибелиус. Но се осведоми колкото можа по-добре. Беше изпратил Логан и Йерас в Ориал, за да подготвят пристигането му, за да бъдат те там негови очи и уши, докато го няма. И се бяха разбрали, че ще ги предупреди за идването си като закачи — с черна панделка и в различен параклис в зависимост от деня — желание на четвъртия нокът на дясната лапа на статуята на Ейрал. В този момент те знаеха къде да го намерят същата вечер или най-късно на другия ден.
Тъй като все още бяха част от черните гвардейци, Логан и Йерас имаха ако не пълни, то поне точни сведения за последните преговори между Върховното кралство и Арканте. Говореше предимно словоохотливият Йерас, а в това време Логан се грижеше за любимите си шпаги.
— Преговорите можеха да завършат добре, което щеше да е от полза както за Върховното кралство и за Арканте, така и за принца и за Ониксовата гвардия. Но опитът за убийство, насочен против Жал, провали всичко.
— Един-единствен мъж, така ли?
— Това е, което знаем.
— Чух да се говори, че е използвал острие на Тъмнината.
— Истина е.
— И разбраха ли кой е?
— Той нападна, като викаше „За Арканте! За Ирелис!“ След това телохранителите на епископа за малко щяха да го пребият от бой. За щастие, черните гвардейци проявиха по-голямо хладнокръвие и успяха да го затворят на сигурно място.
— Къде е той сега?
— В тъмниците на Кралския дворец.
— В такъв случай най-накрая ще каже каквото знае. И ще издаде съучастниците си, ако има такива.