По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Какво обичате? — разнесе се строг глас.
Себ се обърна и видя висока елегантно облечена жена, която вървеше към него. Смътно му напомняше за леля му Грейс.
— Просто се възхищавах на картините — малко смутено каза той. Надяваше се, че английският му акцент ще я изненада, макар тя да не изглеждаше като жена, която може да бъде изненадана лесно. — А тази — добави Себ и посочи "Мама" — е невероятна.
— Така е — рече жената, — но пък Джесика е рядък талант… Какво ви е? — попита тя, когато Себ пребледня като платно, залитна и се опря на стената, за да запази равновесие.
— Добре съм. Нищо ми няма — каза той. След като се овладя. — Джесика ли казахте?
— Да. Джесика Бруър. Най-талантливата художничка, която е виждало училището, откакто съм директор, а дори не осъзнава колко е надарена.
— Точно като Джесика.
— Приятел на семейството ли сте?
— Не, познавах майка ѝ, когато учеше в Англия.
— Ако ми кажете името си, ще ѝ предам, че…
— Предпочитам да не го правя, госпожо директор, но имам една необичайна молба. — Строгият поглед се появи отново. — Бих искал да купя тази картина и да я взема със себе си в Англия, за да ми напомня за майката и дъщеря ѝ.
— Съжалявам, но не се продава — твърдо заяви д-р Улф. — Но съм сигурна, че ако говорите с госпожа Бруър…
— Това е невъзможно — каза Себ и наведе глава. Лицето на директорката омекна и тя се вгледа по-внимателно в него.
— По-добре да тръгвам — каза Себ. — Ще изпусна влака.
Идеше му да побегне, но краката му бяха така омекнали, че едва можеше да ходи. Когато вдигна глава да се сбогува, директорката още се взираше в него.
— Вие сте бащата на Джесика.
Себ кимна и очите му се напълниха със сълзи. Д-р Улф пристъпи напред, свали картината от стената и му я подаде.
— Моля ви, не им казвайте, че съм идвал — замоли се той. — Така ще е по-добре.
— Няма да кажа нито дума — отвърна д-р Улф и му протегна ръка.
Седрик Хардкасъл би могъл да прави бизнес с тази жена, на която не ѝ трябваше да подписва договор, за да спази думата си.
— Благодаря ви — каза Себ и ѝ даде цветята.
Тръгна си бързо, стиснал картината под мишница. Излезе навън и тръгна пеша. Какъв тъпак бе да я изгуби! Двоен тъпак. Знаеше, че трябва да се махне по-скоро от града, подобно на някакъв лош каубой от второкласен уестърн. Само шерифът щеше да знае, че е идвал.
— Юниън Стейшън — каза той, докато се качваше в поредното такси. Не можеше да откъсне поглед от "Мама“ и щеше да пропусне неоновия знак, ако не бе вдигнал случайно глава за момент.
— Спрете! — извика той. Таксито отби при тротоара и спря.
— Нали казахте, че сте до Юниън Стейшън. Дотам има още десет преки.
— Извинете, размислих. — Себ плати на шофьора, слезе и се загледа в знака. Този път без никакво колебание влезе в сградата и тръгна право към рецепцията с надеждата, че инстинктът му не го е подвел.
— Кой отдел ви трябва, сър? — попита жената зад бюрото.
— Искам да купя снимка на сватба, която вестникът ви със сигурност е отразил.
— Фотографският отдел е на втория етаж — каза тя и посочи стълбището. — Но по-добре да побързате, защото след няколко минути затварят.
Себ се понесе нагоре, вземайки по три стъпала наведнъж, и се втурна през летящата врага с надпис ФОТОГРАФИИ върху стъклото. Този път попадна на млад мъж, който поглеждаше часовника си. Себ не изчака да го заговорят.
— Вестникът ви отразил ли е сватбата на Бруър и Съливан?
— Нищо не ми говори, но ще проверя.
Себ закрачи нервно напред-назад, изпълнен с надежда и очакване. Накрая младият мъж се появи отново с дебела папка в ръце.
— Изглежда, сме я отразили — каза той и стовари папката на тезгяха.
Себ отвори бежовата корица и видя десетки снимки и няколко вестникарски изрезки, описващи радостното събитие — младоженец и булка. Джесика, родители, шаферки, приятели, дори епископ на сватбата, на която той трябваше да е младоженецът.
— Ако искате да изберете някоя снимка — каза младият мъж, — струват по пет долара едната и ще можете да ги вземете след два дни.
— Ами ако поискам да купя всички снимки в папката? Колко ще струва?