Пътят на коприната

Жосеран забеляза, че има по-малко жени, отколкото в двора на Кайду във Ферганската долина. Изглежда, бяха високоблагородни дами, а броят на мъжете ги превъзхождаше многократно.

До Хубилай на подиума седеше мъж в дел на татарин, но с бръсната глава като тангут.

— Фагс-па — прошепна Сартак на Жосеран. — Лама21, въпреки облеклото си, императорският наставник, главен съветник и мъдрец.

Влизането им мина почти незабелязано, тъй като празненството беше голямо. Дворцовите церемониалмайстори ги поведоха към задната част на голямата зала, където ги поканиха да седнат. Само най-великите изглежда седяха на масата; повечето от придворните се бяха настанили на ярки копринени килими, постлани на пода.

Служителите им донесоха варено овче месо, поднесено в прекрасни емайлирани съдове в маслинени и канелени цветове.

Уилям беше оскърбен. Присви се неловко в столата си, притиснал свещените реликви, които носеше до гърдите си.

— Това е нетърпимо — изсъска към Жосеран. — Пропътувахме цял свят, за да се представим, а той ни кара да чакаме в задния ъгъл!

Жосеран сви рамене.

— Налага ни се да проявим търпение.

— Ама аз съм пратеник на самия папа!

— Не ми се вярва да го е грижа, та ако ще да си сам Свети Петър. Вижда ми се гладен.

Донесоха още керамични съдове; яйца, бира, направена от просо, сурови зеленчуци, подправени с шафран и увити в палачинки, и няколко подноса с печени яребици. Сартак им каза, че плодовете и яребиците пристигнали пресни тази сутрин от Катай на ям.

Жосеран загреба с пръсти от купата и пъхна шепа в устата си, по същия начин се беше хранил с татарите през цялото им пътуване. Сартак го перна по ръката и му извика. За миг Жосеран си помисли, че може и нож да извади.

— Какво правиш, Варварино?

— Гладен съм.

— И да умираш от глад, трябва да ядеш като човек, щом си в двореца.

Сартак взе две заострени пръчици, инкрустирани със слонова кост, и като ги държеше между показалеца и палеца си, стисна парче пилешко от купата, после го поднесе до устата си.

— Видя ли как?

И Жосеран взе пръчици от слонова кост и се опита да ги улови по същия начин като Сартак. Изпусна ги в купата със супа.

Сартак поклати отчаяно глава.

Междувременно Уилям седеше и трупаше гняв, без да обръща внимание на храната. Ясно беше, че всички наоколо имаха намерение да се изпонапият.

В средата на залата имаше дървен сандък, може би три стъпки широк, покрит със златен лист и украсен с изкусни златни гравюри на дракони и мечки. От всяка страна стърчеше златна канела и от тях прислужник точеше кумис в златни бокали, един бокал можеше да потуши жаждата на десетина. Между всеки двама мъже имаше такава огромна чаша. Жосеран и Уилям вероятно бяха единствените трезви в стаята.