Забравената стая

-      Искаха да разберат дали няма друг вход за тайната стая. Не искаха работата ми да бъде прекъсната от неочаквано проникване. - Тя направи кратка пауза. - В началото тяхната роля беше незначителна. Те финансират много проекти, надявайки се да уцелят десетката веднъж от всеки двайсет опита. Моите отношения е тях не бяха по-различни. Много добре разбираха нуждата да се пази тайна.

-      Но с времето ролята им нарасна.

-      Да - потвърди Бенедикт отново. - Когато започнаха да осъзнават истинските възможности на моята работа.

Моята работа. Тя започна да диша по-учестено, езикът на тялото ѝ стана по-тревожен. Лоугън не беше сигурен още колко дълго ще сътрудничи.

-      Но вие сте имали други проблеми - вметна той.

-      Имам предвид да възобновите тези проучвания.

-      Това не е толкова необичайно. Всъщност е напълно нормално.

-      Позволете да направя предположение. Някои от учените, живеещи или работещи близо до Западно- то крило, са започнали да съобщават странни неща. Други са видени да се държат необичайно.

Бенедикт вдигна рамене.

-      Беше въпрос просто на настройка на разсейките на лъча.

-      Да. Разбрах, че устройството има два режима на работа, генератор на електромагнитно поле и излъчван сигнал в тясно ограничени рамки. Тези хора трябва да са били засегнати от първоначалните ви експерименти в режим ПОЛЕ.

Бенедикт, която беше извърнала глава, го погледна остро.

-      Както казах, беше въпрос на проста настройка.

-      Но сте се изправили пред по-сериозен проблем. В „Лукс“ са решили да преустроят Западното крило.

Тя го погледна и смръщи лице.

Изведнъж Лоугън проумя нещо.

-      Казахте ми, че Карбън настоявал да се възложи на Стречи отговорността за преустройството. Това е истина, нали? Онова, което пропуснахте, е, че вие сте го убедили да предложи Стречи. Как го казахте? Роджър бил като „котенце“ в ръцете ви? Не се връзва с това, че сте се страхували от него. Иначе щях да го забележа. Вие сте предполагали, че Стречи няма да се разбърза, че преустройството ще отнеме много повече време, отколкото е отнело в действителност. Че забравената лаборатория - сега вече вашата лаборатория, ще си остане скрита. Той обаче е работел по-бързо, отколкото сте се надявали.

-      Бях в последния етап да направя технологията преносима - каза Бенедикт и отново се извърна. - Да направя централния усилвател ненужен, да пренеса уредите от „Лукс“ в обезопасените лаборатории на „Айрънхенд“.

-      Значи сте имали нужда от още няколко дни... време, което смъртта на Стречи трябваше да ви осигури.

-      Не беше предвидено да умре! - завъртя се рязко тя. От очите ѝ бликнаха сълзи.

-      Двойна ирония, защото аз бях повикан от „Лукс“ да разследвам смъртта му и през това време намерих стаята, като по този начин ви попречих да завършите работата.