Мрак
- Автор: Флинн Джиллиан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-267-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мрак». Краткое содержание книги:
Вече и филм с участието на Шарлийз Терон.
Брилянтен разказвач с усет към детайла, Джилиан Флин надхвърля границите на жанра.
Либи Дей е едва на седем години, когато пред очите й брутално убиват майка й и двете й сестри. В хода на разследването тя свидетелства срещу брат си, Бен, който се озовава зад решетките с доживотна присъда. Четвърт век по-късно с Либи се свързва любителския Клуб на следователите — тайно общество, разследващо печално известни престъпления. Според тях Бен е невинен, а истинският убиец е все още на свобода. Либи е потресена от техните твърдения. Объркана, тя поставя под съмнение какво точно е видяла… или по-скоро не е видяла в нощта на трагедията. Завръщането й на местопрестъплението отприщва спомени, които дават неочакван поглед към случилото се. А истината е шокираща…
Джилиан Флин отново демонстрира своя деликатен хаплив стил. Брилянтен разказвач с усет към детайла, тя надхвърля границите на жанра. С драматични персонажи и поразяващи разкрития, „Мрак“ спокойно може да се съпостави с бестселъра на Капоти — „Хладнокръвно“!
Когато истината изплува, дори и най-заклетите привърженици на този жанр ще онемеят.
— Така. Всичко тръгва от семейство Кейтс — живеят някъде по средата между нашата ферма и Салина и изпращат детето си да учи в Кинаки, защото училището в тяхното предградие още не е готово. Началото на историята е, когато Бен започнал доброволно да помага на момиченцето им след училище. Ти знаеше ли, че помага доброволно?
Пати поклати глава.
— Доброволно ли!
Даян издаде устните си напред: и на нея не й се връзваше.
— Е, по някаква причина е помагал на доброволни начала на децата от началното училище и родителите на момиченцето твърдят, че между Бен и детето е ставало нещо нередно. Същото твърдят и родителите на други деца. Семейство Хинкъл, Пъч и Кейхил.
— Моля?
— Все едно са се наговорили и всички са се оплакали в училището. Доколкото разбрах, полицията вече се е намесила, така че можеш да очакваш някой полицай да намине днес и да поговори с теб и с Бен. Дотам се е стигнало. Не всички в училището знаят — добре, че е коледната ваканция — обаче според мен след днес вече няма да е така. Училището сигурно ще говори с родителите на всяко дете, на което Бен е помагал след часовете. Така че става дума за десетина семейства.
— Какво да правя? — наведе глава Пати между коленете си. Усети в корема й да се надига смях, толкова налудничаво беше. „Сигурно получавам нервен срив — помисли си тя. — Сигурно ако получа нервен срив, вече няма да се налага да говоря с никого“. Сигурна бяла стая, водят Пати като дете на закуска, на обяд и на вечеря, насочват я хора, които шепнат тихичко, а тя тътрузи крака като смъртник.
— Сигурно всички са се събрали у Кейтс и обсъждат случая — каза Даян. — Имам адреса.
Пати просто седеше с втренчен поглед.
— Мисля, че трябва да отидем там — каза Даян.
— Къде да отидем? Нали каза, че ще идва някой?
— Телефонът звъни на пожар — съобщи Мишел, която се оказа в кухнята, а не би трябвало да чуе тези неща.
Пати и Даян се извърнаха към телефона и зачакаха да престане да звъни.
— Ами защо не вдигна, Мишел, както сме те помолили? — попита Даян.
Мишел сви рамене:
— Забравих дали трябва или не.
— Може би трябва да изчакаме тук — отбеляза Пати.
— Пати, тези семейства са се събрали и говорят… мамка му, обсъждат сина ти. Никой не знае дали има някакво зрънце истина в цялата история, не искаш ли да го защитиш? Не искаш ли да чуеш какво говорят, да ги принудиш да ти го кажат в лицето?
Не, не искаше. Искаше просто слуховете да престанат, всичко да стане тихо и кротко и историята да се забрави. Не искаше да слуша какво говорят за Бен хората от града — Маги Хинкъл й беше съученичка от гимназията, за бога! И се опасяваше, че ще рухне пред всички онези вбесени лица отпред. Щеше да се разплаче и да моли за прошка. Бездруго тя вече искаше единствено прошка, а дори не бяха направили нищо нередно.
— Нека да облека нещо по-свястно.
Намери някакъв пуловер, който не е скъсан под мишниците, и чифт панталони в цвят каки. Прокара гребен през косата си и замени златните си топчета с обеци, които имитираха перли, и със същото колие. Наистина не си личеше, че са фалшиви, дори бяха тежки.
Докато двете с Даян вървяха към входната врата — след допълнителни предупреждения да не включват печката, молби да изключат телевизора и в даден момент да си изпълнят домашните задължения — Либи отново ревна и хукна към тях, размахвайки ръчички. Мишел скръсти ръце пред изцапаната си фланелка и тропна с крак.
— Не мога да се оправям с нея, когато е такава — каза тя, имитирайки идеално Пати. — Идва ми в повече. Наистина ми е в повече.
Пати пое въздух, зачуди се дали да не опита да обясни на Мишел, после се поколеба дали напрано да не я заплаши, обаче Либи ревна още по-силно, зави като животно искамдадойдасвасискамдадойдасвас и Мишел изви вежда. Пати си представи как полицай идва в къщата в нейно отсъствие и заварва на пода да лежи дете с изгорено лице, което реве безутешно. Не трябваше ли да вземат със себе си и трите момичета? Все пак някой трябваше да остане да вдига телефона, затова може би е по-добре да остави Мишел и Деби тук, отколкото да…
— Либи, отиди да си обуеш ботушите — нареди Даян. — Мишел, ти отговаряш. Вдигаш телефона, не отваряш вратата. Ако е Бен, той ще си има ключ, ако е някой друг, не се притеснявай. Мишел?
— Какво става?
— Мишел, сериозно ти говоря. Мишел?