Красиви момичета
- Автор: Слотер Карин
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Колибри»
- ISBN: 978-619-02-0052-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиви момичета». Краткое содержание книги:
— „Тако Стенд“ не трябваше ли да е тук?
— Няколко врати по-надолу е. — Клеър посочи с глава.
Лидия проточи врат. Видя още маси и столове на тротоара. Никой не бе седнал навън, тъй като беше прекалено студено. Имаше една жена с метла и лопата, ала вместо да мете боклуците от миналата вечер, тя си гледаше телефона.
— Никога не ме накара да правим нещо странно — каза Клеър.
Лидия се обърна отново към сестра си.
— Първия път, когато видях филма на компютъра му — началото с окованото момиче, — изпитах това странно чувство, подобно на предателство, понеже исках да знам защо не го е причинил на мен. — Тя наблюдаваше един мъж, който бавно правеше джогинг по улицата. — Помислих си, че ако това му харесва, да оковава, да носи кожа, превръзки на очите и подобни неща, макар да не си падам по тях, защо не ме е помолил да опитаме? — Погледна към Лидия, все едно очакваше отговор от нея.
Сестра ѝ само сви рамене.
— Вероятно бих отвърнала „Да“. — Клеър поклати глава, сякаш за да се възпротиви на себе си. — Искам да кажа, ако това е било, което наистина е желаел, то щях да опитам, нали? Защото така правим ние. И Пол го знаеше. Знаел е, че ще опитам.
Лидия сви рамене отново, но нямаше никаква представа.
— Никога не ме накара да се облека като камериерка, да се преструвам на ученичка или каквото и да било друго. Никога не поиска анален секс, а в един или друг момент всеки мъж го иска.
Лидия се огледа наоколо с надеждата, че никой не ги е чул.
— Тя беше по-млада от мен — продължи Клеър. — Първата жена — когато я видях, ми мина тази мисъл през главата, че е по-млада от мен, и ме заболя, защото аз вече не съм млада. Това е нещото, което не можех да му дам.
Лидия се облегна на стола си. Нямаше какво друго да направи, освен да остави сестра си да говори.
— Не го обичах истински, като се оженихме. Искам да кажа, че бях влюбена, но не беше… — Махна с ръка, за да прогони емоциите. — Бяхме женени по-малко от година и наближаваше Коледа. Пол работеше над магистратурата си, а аз бях телефонистка в една правна фирма, и изведнъж си помислих: „Махам се от тук“. Имах чувството, че е напълно безсмислено да съм омъжена. Че е истинско мъчение. Мама и татко бяха толкова жизнени преди Джулия. Толкова страстни и пламенни, и интересни. Помниш ли? Какви бяха преди?
Лидия се усмихна, понеже някак си Клеър бе отключила спомените ѝ само с един-единствен въпрос. Дори след двайсет и две години брак Сам и Хелън се държаха като тийнейджъри, които не можеха да отдръпнат ръцете си един от друг.
— Ходеха на танци, на партита, на вечери, имаха общи интереси и обожаваха да разговарят помежду си непрекъснато. — Клеър се палеше все повече. — Помниш ли, че не ни беше позволено да ги прекъсваме? Но ние и не искахме да го правим, та те бяха толкова очарователни. — Усмихна се. — Четяха всичко. Гледаха всичко. Хората се надпреварваха да прекарат малко време с тях. Когато устройваха партита, постоянно се появяваха непознати, защото бяха чували, че семейство Каръл са много забавни.
Спомените връхлетяха Лидия — как Хелън стърже сирене върху целината, а Сам опърля веждите си на грила. Игрите на шарада. Разгорещените политически спорове. Оживените дискусии за книги, изкуство, филми.
Клеър не спираше:
— Винаги се целуваха. Наистина се целуваха. Мислехме, че е отвратително, но не беше ли прекрасно, Пепър? Просто ги поглеждаш и си казваш, че точно това е обичта, нали?
Лидия кимна. Чувстваше се опиянена от отдавна забравените спомени.
— През първата година с Пол всичко това ни липсваше. Поне не смятах, че го имаме. — Клеър преглътна толкова трудно, че шията ѝ се напрегна. — В онази вечер след работа карах велосипеда си към дома ни и си мислех, че ще бъда честна и ще му кажа, че всичко е приключило. Щях да смъкна лепенката. Нямаше да чакам коледните партита и новите години да идват и да си отиват. Просто щях да си излея всичко. — Млъкна за момент. По лицето ѝ се стичаха сълзи. — Прибрах се у дома и заварих Пол в леглото. Реших, че си подремва, но целият беше плувнал в пот. Чувах как гърдите му свирят. Клепачите му потрепваха всеки път, щом премигнеше. Накарах го да стане и го заведох в болницата. Имаше настинка от няколко седмици, която беше прераснала в пневмония. Можеше да умре. За малко да се случи. — Тя избърса сълзите си. — Ето го и гвоздея на историята: бях ужасена. Не можех да си представя живота без него. Часове по-рано бях готова да го напусна, но после осъзнах, че не мога. — Поклати енергично глава, все едно някой я беше накарал да го стори. — Прекара почти три седмици в болницата и аз не го оставих през цялото време. Четях му. Спях в леглото при него. Къпех го. Винаги съм знаела, че Пол се нуждае от мен, ала когато едва не го изгубих, разбрах, че аз също се нуждая от него.