Нефритеният трон [bg]

— Два пъти, а единият е посред тайфуна — каза с презрение Гранби. — Не, малко вероятно. Трябва да е действал по заповед, а това означава, че на дъното стои принцът или някой от другите китайци. Трябва спешно да разберем, преди да направят нов опит.

Темерер енергично подкрепи тази идея и от Лорънс се откъсна една тежка въздишка.

— Най-добре да повикаме Хамънд в каютата ми и да му разкажем — каза. — Той може да има някаква представа какви са мотивите им, освен това ще ни е нужен по време на разпитите.

Хамънд изслуша новината с видима и нарастваща тревога, но идеите му бяха от съвсем друго естество.

— Наистина ли предлагате да разпитаме брата на императора и неговата свита като банда обикновени престъпници, да ги обвиним в заговор за убийство, да изискаме алибита и доказателства? Мисията ни ще има толкова шансове за успех, колкото и ако драснете клечката на муниционния склад и потопите кораба. Даже повече, защото ако всички сме мъртви и на дъното на океана, няма да има повод за скандал.

— А вие какво предлагате? Да стоим и да им се усмихваме, докато накрая се докопат до Лорънс? — попита Гранби с нарастващ гняв. — Така май ще ви е най-удобно: ще остане един човек по-малко, който да възразява срещу връщането на Темерер, пък въздушният корпус да вземе да се обеси.

Хамънд се обърна към него:

— Първата ми грижа е за страната ни, а не за който и да е човек или дракон. Такава трябва да е и вашата, ако имате поне мъничко чувство за дълг…

— Достатъчно, господа — намеси се Лорънс. — Дългът ни е да затвърдим мира с Китай, а първата ни надежда трябва да бъде да постигнем това, без да изгубим Темерер. По тези въпроси не може да има спор.

— В такъв случай не може да предприемате такива действия — отсече Хамънд. — Дори да намерите някакво доказателство, какво очаквате да се случи? Да оковем принц Юнсин?

Той направи пауза, за да се овладее.

— Не виждам никаква логическа причина, нито доказателства, че Фън Ли не е действал сам. Казвате, че първото нападение е дошло след Нова година. Възможно е несъзнателно да сте го обидили по време на угощението. Може той да е бил фанатик, разгневен, че притежавате Темерер, или пък обикновен луд. А може напълно да грешите и това, всъщност, ми се струва най-вероятно. И двата инцидента са станали в неясни и хаотични условия. Първият е бил след употреба на алкохол, а вторият — посред буря…

— Замълчете, за бога! — грубо се обади Гранби, от което Хамънд зяпна. — Сега ще кажете, че Фън Ли е имал основателна причина да бута Лорънс по стълбите и да го напада с лост.

Самият Лорънс за момент бе загубил ума и дума при това нагло предположение.

— Сър, ако някоя от хипотезите ви е вярна, тогава няма защо да се боите от разследване. Фън Ли едва ли е успял да скрие лудостта или фанатизма си от своите сънародници, а ако съм го обидил, със сигурност е споделил с някого.

— Подобно разследване ще се приеме като дълбоко оскърбление към брата на императора, което ще предопредели успеха или провала ни в Пекин — отвърна Хамънд. — Не само не ви подкрепям, сър, а абсолютно ви забранявам. Ако направите такъв неблагоразумен опит, ще направя всичко по силите си да убедя капитана на кораба да ви арестува в името на краля.