Нефритеният трон [bg]

Морето продължаваше да се вълнува, но Темерер не можеше вече да търпи веригите. Лорънс му даде дума да го развърже веднага щом екипажът се върнеше от обяд. Възлите бяха набъбнали на жегата и се наложи въжетата да бъдат разсечени с брадви. Темерер отметна веригите от гърба си и те паднаха на палубата с тежко тупване, после обърна глава и издърпа със зъби мушаменото покривало. Изтръска се добре от водата, която се стичаше на вадички по кожата му, и каза войнствено:

— Отивам да летя.

Той се отблъсна и излетя без сбруя или компания, като остави всички със зяпнала уста. Лорънс направи неволен стъписан жест, който бе напълно безполезен и абсурден, и отпусна ръка, засрамен задето бе издал чувствата си. Темерер само разкършваше криле след дълго обездвижване, нищо повече — поне така си каза той. Беше дълбоко шокиран и потресен, но усещането беше притъпено. Изтощението затискаше емоциите му със задушаващата си тежест.

— От три дни стоите само на палубата — каза Гранби и го поведе внимателно надолу.

Пръстите на Лорънс бяха подпухнали и несръчни и не можеха да стиснат парапета на стълбата. Когато се подхлъзна, Гранби го сграбчи за рамото и той не успя да сподави възклицанието си. Мястото беше чувствително и пулсираше от първия удар с лоста. Гранби искаше веднага да го заведе при доктора, но Лорънс отказа.

— Само драскотина, Джон, предпочитам да не вдигам много шум около нея.

Тогава обаче му се наложи да обясни защо. Гранби го притисна и той разказа историята, макар и малко несвързано.

— Лорънс, това е възмутително! Този мъж се е опитал да ви убие, трябва да направим нещо — каза Гранби.

— Да — отвърна Лорънс, без да влага особен смисъл и се покатери в койката.

Очите му вече се затваряха. Той усети, че някой го завива с одеяло и светлината намалява, и нищо повече.

Събуди се с прояснена глава, въпреки че болките в тялото не бяха намалели, и побърза да стане от леглото. „Преданост“ газеше ниско във водата и той се досети, че поне Темерер се беше върнал. Сега, когато общото изтощение бе изчезнало, Лорънс се отдаде изцяло на тревоги. Както беше замислен, на излизане от каютата едва не падна върху Уилоуби, един от впрегачите, който спеше в коридора.

— Какво правите тук? — поиска обяснение Лорънс.

— Господин Гранби нареди да ви пазим на смени, сър — отвърна младежът с прозявка и потърка лице. — На палубата ли се връщате?