Не заспивай [bg]

— Нещо такова.

— Бих казал, че сте видели истинската му същност.

— Твърдеше, че парите го отегчават и че не се интересува от тях. Истина ли е, или лъже?

— Истина е, доколкото управлението на пари изисква определено внимание и търпение, които той просто не притежава. Но е лъжа от гледна точка на огромния му интерес към това, което може да си купи с тях.

— Тоест Пейтън получава кокаина и курвите, а Остин — финансовите доклади.

— Нещо такова.

— Добре, друг въпрос. Научих от надежден източник, че поне един от загиналите е получил странно телефонно обаждане една-две седмици преди да дойде в имението „Вълчето езеро“. Възможно е онзи, който му се е обадил, да го е посъветвал да дойде при вас.

— Какво „странно“ има в това?

— Останал е с впечатлението, че трябва да запази обаждането в тайна — и че има опасност дори да бъде убит, ако разкаже на някого за него.

— Да бъде убит? — изненада се Хамънд. — Ако каже на някого за препоръката да дойде при мен?

— Така е казал тогава. Това говори ли ви нещо?

— Абсолютно нищо.

— Ходили ли сте на летен лагер?

— Моля?

— Летен лагер. Ходили ли сте някога? Като дете или възпитател? Или в някакво друго качество?

— Не. Защо питате?

— Дълго е за обяснение. Но ако не сте ходили никога на лагер, няма значение.

— Щом казвате. — Хамънд прозвуча раздразнено като човек, който е свикнал сам да решава дали нещо е важно, или не е. — Други въпроси?

— Ще споделя само едно наблюдение. Мисля, че нещата започват да се изясняват. Не казвам, че краят се вижда, но съм почти сигурен, че картината няма да е тази, която Тил Фентън иска да представи.

Джейн, която досега мълчаливо следеше разговора, се обади за първи път:

— Благодаря! Никога не съм се съмнявала в способността ви да разкриете истината, но е хубаво, когато го чувам от вашата уста.

— Имам един въпрос — обърна се Мадлин към Хамънд с тон, подсказващ, че въпросът ѝ е породен от нещо, което досега си е мислила. — Относно спомена ми за нещо, което се случи в далечното минало недалеч от тук. Мислех, че като дойда, това ще ми помогне да го преодолея. Но не стана. Дори стана още по-мъчително. Освободих спомена. Но не знам какво да правя с него. Не мога да се отърва от него. Но и не мога да се помиря с него. Не знам какво да правя.

— И въпросът ви е…? — попита с тих глас Хамънд и се усмихна.

— Помагали ли сте друг път на човек с подобен проблем?

— Да. Както казах по-рано, често помагам на хора да преодоляват травми от минали събития.

— Мислите ли, че можете да помогнете на мен?

Гърни едва сдържа подтика си да я прекъсне, да отклони молбата ѝ.

Не каза обаче нищо от страх да не прозвучи прекалено рязко. Запази каменно мълчание, смаян от готовността ѝ да разголи душата си пред човек, обвинен за четири убийства.