Не заспивай [bg]

— Нима се съмнявате в официалната версия на полицията? — попита Гол с тон, сякаш казваше някакво нелепо клише.

— Разбира се, че се съмнявам. А вие?

Гол се прозина, сипа си още водка и отпи глътка. Задържа чашата пред лицето си и погледна над нея.

— Значи не мислите, че тоя шарлатанин ги е убил?

— Ако имате предвид доктор Хамънд, не, не мисля. Поне не по начина, подсказан в полицейската хипотеза. И честно казано, господин Гол, вие също май не мислите така.

Гол се вгледа в Гърни над ръба на чашата си, като затвори едното си око, сякаш се прицелваше.

— Наричайте ме Пейтън. Моят пресвети брат беше господин Гол. Аз нямам амбиция да поема тази титла.

Тонът му бе надменен, злобен и нелеп. Тон на егоистичен, властен пияница — опасно дете в тялото на възрастен. Това не беше човек, с когото Гърни би искал да дели една стая, ако имаше избор, но сега имаше въпроси, които трябваше да зададе.

— Кажете ми, Пейтън, ако Ричард Хамънд не е отговорен за смъртта на Итън, кой според вас е?

Гол смъкна чашата си няколко сантиметра и се вгледа в нея, сякаш съдържаше списък с евентуални извършители.

— Бих ви посъветвал да се съсредоточите върху хора, които го познаваха добре.

— Защо?

— Защото нямаше как да опознаеш Итън, без да го намразиш.

Въпреки театралното звучене на това изказване, Гърни усети истинска емоция в него.

— Кое беше най-омразното в него? — попита той.

На пиянското лице се изписа гняв:

— Илюзията, която създаваше.

— Не беше ли такъв, какъвто изглеждаше?

Гол се изсмя мрачно:

— Отдалеч беше като ангел. Отблизо — не толкова. Толкова беше влюбен в себе си, по най-лошия начин — стилът на абсолютния праведник, на всезнайко, който разбира от всичко. Шибано властно копеле!

— Сигурно много сте се ядосали, когато е променил завещанието си във ваш ущърб.

Пейтън замълча за момент.

— Такава ли била работата?

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа — затова ли сте дошли? Мислите, че полицията греши… че Ричард, педерастът хипнотизатор, е невинен… и че аз съм накарал тия шибаняци да се самоубият? Това ли мислите?

— Не мисля, че сте накарали някого да се самоубие. Това изглежда невъзможно.

— Тогава какво намеквате, по дяволите?

— Просто се питах дали сте се ядосали, след като Итън промени завещанието си.

— Разбира се, че се ядосах. Свети Итън беше гаден пуритан, който мразеше начина, по който се наслаждавах на живота, и винаги търсеше как да ме накаже. „Прави каквото ти казвам, иначе нищо няма да получиш. Прави каквото ти казвам, иначе ще ти отнема всичко. Прави каквото ти казвам, иначе наследството ще отиде при първия тъпак, който се появи.“ Скапано властно копеле, което иска да командва всички! Кой го е упълномощил да оправя света?