![Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/6/momicheto-i-noshchta-bg-download.jpg)
Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
В парка имаше само тридесетина вили, доста отдалечени една от друга. Спомних си, че в статията на „Л’Обсерватьор“ пишеше, че къщата на Франсис е с номер 27. Тя бе разположена сред гъста растителност в най-високата точка на комплекса. В мрака различих силуетите на палми и високи магнолии. Паркирах пред портата от ковано желязо, която се извисяваше над гъст плет от кипариси.
Като се приближих до нея, се чу щракване и тя се отвори пред мен. Осъзнах, че ключът, който носех, всъщност е универсален смарт ключ, позволяващ електронен достъп до къщата. Докато вървях по настланата с каменни плочи алея, с изненада чух шум на вода. Не беше само тихо бълбукане, а силен плисък, сякаш река течеше под краката ми. Натиснах външния ключ за осветлението и мигом градината и различните тераси се окъпаха в светлина. Като обиколих вилата, всичко ми се изясни. Подобно на Къщата над водопада — шедьовърът на архитекта Франк Лойд Райт, вилата на Франсис бе построена директно над водния поток.
Това бе модерна сграда, в която нямаше нищо провансалско или средиземноморско, а по-скоро напомняше на някои американски архитектурни стилове. На два етажа, с раздвижени обеми, тя бе изградена от различни материали — стъкло, светъл камък и стоманобетон, и бе в пълна хармония с околната растителност и скалното плато, на което се издигаше.
Цифровата ключалка се отключи веднага щом се приближих до вратата. Опасявах се, че ще запищи аларма. На стената наистина имаше монтирана алармена система, но за момента нищо не
се задейства. И тук само с един електрически ключ се включваха всички лампи. Натиснах го и пред очите ми се разкри впечатляващ със своята изисканост интериор.
На приземния етаж имаше хол, трапезария и открита кухня. В стила на японската архитектура, пространството беше отворено, като различните кътове бяха отделени само с решетки от светло дърво, които пропускаха светлината.
Направих няколко крачки и огледах помещението. Никога не си бях представял така ергенската бърлога на Франсис. Всичко бе изтънчено и в същото време излъчваше топлина и уют — голямата камина от бял камък, светлите дъбови греди, заоблените мебели от орехово дърво. Върху плота на минибара една наполовина празна бутилка бира „Корона“ подсказваше, че някой се е отбивал наскоро. До бутилката имаше пакет цигари и лъскава запалка, украсена с репродукция на японска гравюра.
Запалката „Зипо“ на Максим.
Разбира се, че той бе идвал тук след разговора ни в дома на майка ми. И това, което бе открил, го бе поразило толкова много, че си бе тръгнал набързо, забравяйки цигарите и запалката си.
Когато се приближих до панорамните прозорци, осъзнах, че точно там е бил убит Франсис. Навярно го бяха измъчвали до камината и го бяха изоставили, смятайки го за мъртъв. След това той се бе влачил по настлания с патиниран паркет под до голямата стъклена стена с изглед към реката. Там бе успял да позвъни на майка ми, но не знаех дали се е свързал с нея.
3
Майка ми…
Усетих присъствието й, то изпълваше тази къща. Разпознах стила й във всяка мебел, във всеки декоративен елемент. Тук тя се бе чувствала у дома си. Някакво изскърцване ме накара да подскоча стреснато. Обърнах се и се озовах лице в лице с нея.
Или по-скоро с портрета й, който висеше на стената в другия край на хола. Насочих се към библиотечния кът, където имаше и други снимки. Колкото повече се приближавах, толкова повече се досещах за историята, която досега ми бе убягвала. Около 15 снимки правеха ретроспекция на паралелния живот, воден от Франсис и Анабел в продължение на много години. Заедно, те бяха пътешествали по света. На отделни фотографии разпознах различни емблематични забележителности: африканската пустиня, заснежената Виена, лисабонски трамвай, водопада Гъдълфос в Исландия, тосканските кипарисови горички, замъка на шотландския остров Елън Донан, Ню Йорк преди рухването на Кулите близнаци.
Настръхнах не толкова при вида на забележителностите, колкото на усмихнатите и ведри лица на майка ми и Франсис. Те са били любовници. В продължение на десетилетия двамата бяха имали всеотдайна, но тайна любовна афера. Неподозирана и трайна връзка, далеч от очите на хората.
Но защо? Защо не са узаконили връзката си?
Дълбоко в себе си знаех отговора. Или по-скоро се досещах какъв е. Той беше сложен и свързан с техните необикновени личности. Анабел и Франсис бяха хора с труден и решителен характер, които навярно бяха намерили взаимна утеха, изграждайки си едно уединено кътче, на което бяха единствените архитекти. Две ярки индивидуалности, които винаги се бяха опълчвали срещу света. Срещу неговата посредственост, срещу ада на обществото, от който постоянно се бяха опитвали да се освободят. Красавицата и Звяра. Две необикновени личности, които презираха условностите, правилата, брака.