Несправедливост за всички [bg]

Спомням си деня, когато отидох в къщата на Хана, открих, че е изчезнала, а после се върнах в службата и говорих с Муни. Беше толкова емоционален, такъв добър актьор. Какво точно ми каза? А, да, че имал желание да я защити като баща. Но после каза: „Това изпитвах към нея.“ Знаеше, че Хана е мъртва. Знаеше го.

— Не мога да повярвам, че ще се отърве безнаказано — казвам на Бейтс.

— Няма да влезе в затвора, но и няма да се отърве.

— Какво имаш предвид?

— Не си падам по лъжите, но се страхувам, че го поизлъгах малко. Вече изпратих копие от доклада с ДНК-то на всеки вестник и телевизионна станция в щата. След не повече от три дни ще се нахвърлят върху него като чакали. Ще му се наложи да си намери пещера, където да живее.

— Исках да го убия там, на място.

— Не мога да кажа, че те виня за това. Е, поне го фрасна едно хубаво.

Поглеждам ръката си и свивам юмрук. Кокалчетата ми са леко насинени. Малко ми поолеква.

— Не искаш ли да узнаеш къде отиваме сега? — пита Бейтс.

— Нямам търпение.

— Ти ставаш новият главен прокурор на Първи правен район.

Завъртам се и го поглеждам шашнато. Той се хили, сякаш е спечелил от тотото.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Муни е вън, а това означава, че някой трябва да заеме мястото му. Губернаторът е този, който избира заместника му. При нормални обстоятелства щяха да назначат временен прокурор, после да номинират останалите кандидати и накрая губернаторът щеше да избере този, когото смята, че ще му е от най-голяма полза при следващите избори. А тъй като ние с губернатора сме добри приятели, вече уредих работата за теб, братко. Сега отиваме на летището да се видим с него. Трябва само да кажеш „да“.

— Ти си луд! Аз не съм политик, Леон. Не искам да бъда главен прокурор.

— Разбира се, че искаш. Ще бъде чудесно. Дори не трябва да се кандидатираш. Вместо някакъв кретен да взема важните решения, ти ще го правиш. Ще изкарваш сто и петдесет бона на година. И знаеш ли кое ще е най-хубавото? Ще разполагаш с истинска власт. Можеш да се ебаваш със съдиите колкото си искаш.

— Аз… аз съм ти страшно благодарен. Оценявам вярата ти в мен. Наистина. Но това е прекалено… прекалено бързо, Леон. Прекалено много отговорности.

— Какво друго ще правиш, Дилард? Ще седиш у дома и ще си мърдаш проклетите пръсти на краката? Ти си подходящият човек за работата и държа да я поемеш. Аз и ти ще създадем страхотен екип. Ако се окаже, че не ти харесва, не се кандидатирай, когато мандатът ти изтече след четири години.

— Можеше поне да ме предупредиш за това и да ми дадеш възможност да поговоря с Каролайн.

— Тя ще се зарадва да си вън от къщи отново. Освен това вече нямаш избор. Губернаторът подписа заповедта за назначаването ти и пристига чак от Нашвил, за да се запознае с теб. Самолетът му трябва да се приземява в момента. Затова те накарах да облечеш костюм, братко. Не искам да приличаш на скитник, когато се видиш с губернатора.