Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Списъкът на обречените [bg]
Списъкът на обречените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Списъкът на обречените [bg]

Электронная книга - «Списъкът на обречените [bg]». Краткое содержание книги:

 Залозите са по-високи, отколкото са били някога! Тежката артилерия на политическия трилър — Винс Флин, връща лентата години назад, за да проследи превръщането на Мич Рап в суперагент на ЦРУ!    След като попада в свръхсекретния отряд на ЦРУ — „Орион“, Мич Рап получава специална мисия. Той трябва да открие отговорните за зловещия атентат над Локърби. Независимо колко жертви ще остави след себе си… Мич Рап е готов да елиминира следващия обект. На пръв поглед задачата изглежда лесна. Но на мястото — изискан френски хотел, Рап попада в засада. Избухва престрелка, а той е ранен. Планът пропада. Някой му е подготвил перфектно организиран капан. Рап се превръща в мишена за мистериозните си врагове. Френските власти също го преследват. Шефовете му не биха допуснали да бъде заловен жив. А той не фигурира дори и в най-секретните документи на ЦРУ… Сам, ранен и притиснат до стената, Мич Рап е готов на всичко, за да оцелее.   
Реалистичен политически трилър, който затвърждава позицията на Винс Флин сред най-добрите в жанра. Той ни отвежда под повърхността на известните факти и ни разкрива тайни, прикривани десетилетия. Флин доказва, че никой друг писател не познава света на разузнаването по-добре от него. В „Списъкът на обречените“ залозите са по-високи, отколкото са били някога!
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 139
Перейти на страницу:

Затова реши да зашие кобура от лявата страна на якето — за да може да извади оръжието с дясната ръка. Сега повече от всякога разбираше колко полезно е било, че са ги обучавали да стрелят с двете ръце. Той беше левичар с вроден усет за точност, но макар и трудно се научи да стреля добре и с дясната ръка. Можеше да вкара в десетката сто куршума от разстояние седем метра и половина, стреляйки с лявата ръка, но беше далеч по-неточен с дясната.

Разкопча едно от копчетата на дънковото яке, за да може лесно да бръкне за пистолета, в случай че новият му приятел наркодилър направеше нещо глупаво. Беше обучен да мисли в перспектива, винаги да предвижда десетки варианти. Отпи от чашата с вино и постави на масата кутия цигари „Голоаз“. Навикът беше вреден и Рап неохотно го придоби, но работата му изискваше дълго да седи и да наблюдава, докато се преструва, че го прави несъзнателно или че се занимава с нещо друго. Изискванията на професията го бяха превърнали привидно в безполезния безделник, който с часове висеше по кафенетата, пиеше и пушеше, умуваше над кръстословици или четеше книги, върху които с мъка успяваше да се съсредоточи. Ако човек искаше да се вписва в средата, без да изглежда като частен детектив, полицай или разузнавач, беше по-добре да се превъплъти в артиста бохем, който не обича работата.

Времето минаваше, а Люк закъсняваше. Рап нетърпеливо отпи и запали цигара. Реши, че ще изчака до и половина, след което ще се откаже от плана си, ще се срещне с Грета и ще се опита да измисли нещо друго. Пет минути по-късно Люк се появи с цигара в устата. Рап доволно отбеляза, че двамата са с еднакъв ръст и телосложение. Люк не се беше бръснал няколко дни и лицето му беше покрито с гъста черна брада. Походката им, разбира се, се различаваше, но това можеше и да е плюс. Виктор и групата му щяха да помислят, че Рап се преструва и затова се движи така. Само Рап, Ридли, Кенеди и Хърли имаха достъп до апартамента. Когато се появеше Люк, те щяха да реагират инстинктивно и в зависимост от реакцията им Рап щеше да си направи съответните изводи.

Люк се спря на най-близкото кръстовище. Но въпреки че светофарът светна зелено, той не тръгна да пресича. Рап се учуди на тази странност и тогава Люк се обърна и се поздрави с друг мъж. Онзи беше доста едър, почти метър и деветдесет и пет, с голяма плешива глава и дълги ръце. Рап се беше научил да забелязва тази черта докато още играеше лакрос. Самият той също имаше дълги ръце, но по-дълги от обикновеното само с няколко сантиметра. Достатъчно предимство в ръкопашния бой. Този човек скала обаче приличаше повече на горила, а заради прегърбените му рамене ръцете му изглеждаха дори още по-дълги.

Мич изрично беше казал на Люк да дойде сам и по усмивката на лицето на наркопласьора се виждаше, че той съзнателно е избрал да не го послуша.

С цигара в устата, Люк тежко се приближи до масата и седна вдясно от Рап. Биячът постоя прав, но накрая също взе стол, завъртя го на обратно, седна и подпря ръце на облегалката на стола. После се вторачи в Рап, сякаш размишляваше дали да не вечеря с него.

— Добър вечер — каза Люк. — Искам да ти представя моя приятел Алфред.

Здравенякът протегна лапата си, която беше цялата в белези. Рап неохотно отвърна със същото. Алфред стисна дланта му като в менгеме. След като приключиха с младежките заигравки, Рап се обърна към Люк:

— Казах ти да дойдеш сам.

Той сви рамене.

— Не обичам да пътувам нощно време сам. Париж е доста опасен град. — Усмихна се и добави: — Алфред има способността да възпира с вида си онези, които биха искали да ми причинят болка.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)