Списък с убийства

— Да, чудесна е — повтори си, но после въздъхна: — Само че ако бях на осемдесет.

Уморена от благоприличие, тя пак облече греховната рокля. После затършува из чекмеджетата и намери черния шал с ресни, който си беше купила в Италия преди две години. Когато го намести на раменете си, гърбът и гърдите й се прикриха достатъчно.

Единствените й бижута бяха диамантен медальон, който висеше на платинена верижка, и чифт малки диамантени обеци.

Регън преметна шала на облегалката на стола, пое си дълбоко дъх, отвори вратата и влезе в хола. Уинкът си беше взел един пържен картоф и тъкмо го приближаваше към устата си, когато я видя. Замръзна на място, а картофът остана да виси между пръстите му.

Тя го изчака да каже нещо, но когато това не стана, попита:

— Мислиш ли, че тази рокля е подходяща? Не е твърде неприлична, нали?

Беше го смутила, като му зададе такъв глупав въпрос, и вече съжаляваше, че изобщо е казала нещо. Не че имаше значение. А той продължаваше да я гледа изумен. Мили боже, помисли си тя. Беше я огледал от главата до петите, а сега се взираше в сандалите й с високи токчета.

— Ще отида да се преоблека.

— Не, не, чудесна е. Честно. Просто ме изненада. Краката ти… — Той осъзна какво щеше да каже и млъкна.

Роклята й бе с неравна дължина и на едно място платът се вдигаше доста над коленете й.

— Какво искаше да кажеш за краката ми?

— Дълги са — отвърна той, оглупял от гледката. — Да… имам предвид, че са с тен. На слънце ли се печеш? — Той се изкашля, пусна картофа в чинията си и въздъхна смутено. — Роклята е красива.

— Благодаря.

Искаше му се да й каже: Чакай само Алек да те види, но не го направи. Тя се чувстваше неловко, а той изобщо не можеше да проумее защо „Убийствено красива жена, а не го съзнава“ — помисли си Уинкът.

Почукването на вратата го извади от унеса му. Регън отиде в спалнята да си вземе шала и чантичката, а той отвори на Алек.

Чу двамата мъже да говорят, докато гасеше лампите в спалнята, и след малко се върна в хола. Уинкът изпитателно гледаше Алек, когато той съзря Регън. Хвърли й един бърз поглед и каза:

— Ще ти трябва шлифер.

Тя отново изчезна в спалнята. Уинкът стоеше пред дивана и се взираше в Алек, предизвиквайки го да каже нещо. Не можеше да спре да се хили — Алек си го биваше, без съмнение! Не бе реагирал по никакъв начин на гледката пред себе си. Дори не беше трепнал.

Все пак той продължи да се взира към спалнята дори когато се сопна на Уинкът:

— Какво ме зяпаш!

— Чудя ти се как още не са ти потекли лигите. Явно умееш страшно да се контролираш.

Алек го погледна смръщено:

— Тук сме да си вършим работа, нищо друго.

— Да не твърдиш, че не се опитваш да я…

Алек го прекъсна, защото знаеше какво ще каже:

— Още една дума и кълна се, ще те застрелям!

— Нямаше да кажа нищо обидно! — засегна се Уинкът. — Само щях да ви посъветвам: Деца, прекарайте добре вечерта, но внимавайте къде си държите ръцете.