Списък с убийства

— Знаеш ли какво си мислят хората, когато ни видят заедно?

— Да — прошепна тя. — Мислят си каква късметлийка съм.

— Точно така. Точно това си мислят.

Тя направи възмутена гримаса.

— Най-добре си свали обецата, преди братята ти да са я видели. От това, което си ми разказвал за тях, ще те скъсат от подигравки.

— Ще ги оставя да се позабавляват. После ще я сваля.

— Имаше ли време да прочетеш статията на Софи за Шийлдс?

— Да, тя се е справила чудесно.

— Много е талантлива. Това изненадва ли те?

Той протегна крака, намести седалката си и хвана ръката й.

— Скъпа, след като открих, че тя е дъщеря на Боби Роуз, нищо, свързано нея, не може да ме изненада. Разкажи ми как си се запознала с Корди и Софи. Знам, че сте станали приятелки в училище…

— Спенсър не ти ли разказа за грубиянката?

— Не, препоръча ти да ми разкажеш.

— Всичко започна заради един чифт шноли — започна тя и му разказа история за грубиянката Морган. На Алек му се стори изключително смешно, че Регън е повърнала върху момичето.

— Тя остави ли ви на мира след това?

— Не съм я виждала от години.

— Чудя се какво е станало с нея.

— О, аз знам какво е станало — тя влезе в политиката. Сега е сенатор.

Той пак се разсмя, сигурен, че тя се шегува.

Регън обожаваше смеха му. Обожаваше абсолютно всичко в него. Той беше влязъл в офиса й и беше променил живота й завинаги.

Но след малко мъжът на мечтите й се унесе в сън.

— Алек? Кога ще ми покажеш градската къща на Ник?

Той едва отвори очи.

— Тя вече е нашата градска къща — поправи я той. — Можем да отидем там утре, ако искаш. Ако не ти хареса, ще я обявим за продажба и ще си потърсим друга.