От милост

Той се изправи, разкърши рамене и мина зад бара да си налее една бира.

— Какво мога да направя за вас? — попита той младия мъж.

Пет минути по-късно на Тео му идеше да удари мъжа. Ноа забеляза изражението на Тео и се запъти към бара да види какво става. Чу Тео да казва:

— Да не би Джейк да ти е предложил да говориш с мен?

— Не, но чух, че помагаш на хора, които имат правни проблеми.

— Какъв е проблемът? — попита Ноа. Отвори си една бутилка бира, хвърли капачката в кофата за боклук и заобиколи бара, за да застане до Тео.

— Това е Кори — обясни Тео. — Той има две деца. Момче и момиче.

Ноа погледна навъсено неприятния мъж. Приличаше повече на размъкнат тийнейджър, отколкото на баща на две деца. Кори имаше дълга руса коса, която почти скриваше очите му и пожълтели зъби.

— На колко си години?

— Ще стана на двайсет и две другия месец.

— И вече имаш две деца?

— Да. Разведох се с Емили преди шест месеца, защото срещнах друга жена. Тя се казва Нора и иска да се оженим. Преместих се при нея, но Емили мисли, че съм длъжен да плащам издръжка на децата, а на мен това не ми се вижда справедливо.

— Значи искаш да ти помогна да се измъкнеш от плащането на издръжка на децата си?

— Аха. Точно това искам. Ами нали сега са нейни деца. Живеят при нея, а както ви казах, аз съм готов да продължа напред.

Лицето на Тео се напрегна още повече. Мишел стоеше на вратата на кухнята и държеше празна кана в ръка. Беше чула разговора и можеше да познае по напрегнатата стойка на Тео, че е ядосан.

Той продължаваше да говори тихо и спокойно, когато подхвърли на Ноа:

— Кори е готов да продължи напред.

— А ти готов ли си да му помогнеш? — попита Ноа, като остави бирата си на бара.

— Разбира се — кимна Тео.

Ноа се усмихна.

— Нека аз. Ти отвори вратата.

Мишел тръгна към тях, но в следващия миг се закова на място. Тео се раздвижи толкова бързо, че тя бе поразена. В единия момент се усмихваше на Ноа, а в следващия вече бе заобиколил бара. Грабна Кори за врата и колана на дънките и го повлече към изхода. Ноа изтича пред него, за да отвори вратата, така че Тео да може да го изхвърли навън.

— Ето, на това му викам аз да продължиш напред — заяви Ноа, като затвори вратата след него. — Малкият негодник.

— Такъв си е.

— Знаеш ли какво се чудя? Как такъв грозник е намерил две жени, които да искат да спят с него?

Тео се засмя.

— Има всякакви вкусове.

Двамата вървяха към бара, когато вратата зад тях се отвори отново и вътре нахълтаха трима мъже. Последният имаше вид на боксьор, на когото прекалено често са нанасяли удари в лицето. Той бе огромен, над метър и деветдесет и носът му очевидно бе чупен поне няколко пъти. Имаше стряскащо нагъл вид и носеше бейзболна бухалка.

— Кой от вас, тъпанари, е Тео Бюканън?

Ноа вече се бе обърнал. Той забеляза бухалката. Мишел видя, че посяга към пистолета си и разкопча кобура.

Барът се изпразни. Дори Поли, който никога през живота си не беше правил нищо бързо, изчезна през вратата за по-малко от пет секунди.