Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
И изведнъж тя се появи — на широкия екран, в чуден, лъскав, жив цвят. Доста се беше променила. Сега бе по-слаба, по-красива и по-изискана. Но беше Джил. Клифтън седеше, попиваше сцената, опиваше се от нея, сетивата му тръпнеха от удоволствие, изпълнени с наелектризиращо чувство на триумф и отмъщение.
Клифтън остана седнал, докато започнаха надписите. Ето я, Джоузефин Чински. Изправи се и тръгна към кабината на оператора. Той четеше със запретнати ръкави спортния бюлетин. Вдигна очи към Клифтън и каза:
— Никой няма право да влиза тук, приятел.
— Искам да купя копие от филма. Мъжът поклати глава.
— Не се продава — и потъна отново в надбягванията.
— Давам ти стотачка за едно копие. Никой няма да разбере.
Човекът дори не помръдна.
— Две стотачки — каза Клифтън.
Операторът отгърна страницата.
— Триста.
Вдигна глава и се вгледа в Клифтън.
— На ръка?
— На ръка.
В десет сутринта на другия ден Клифтън пристигна в къщата на Тоби Темпъл с кутия от филм под мишница. „Не, не е филм — мислеше той щастлив. — Динамит. Достатъчно, за да вдигне Джил Касъл чак до ада.“
Вратата отвори английски портиер, когото Клифтън не познаваше.
— Кажете на господин Темпъл, че Клифтън Лоурънс е дошъл да го види.
— Съжалявам, сър. Господин Темпъл го няма.
— Ще почакам — настоя Клифтън.
Портиерът отвърна.
— Боя се, че няма да бъде възможно. Господин и госпожа Темпъл заминаха за Европа тази сутрин.
32
Европа бе поредица от триумфи.
В нощта на премиерата на Тоби в театър „Палейдиъм“, площад „Оксфорд Съркъс“ бе задръстен от тълпи, трескаво опитващи се да зърнат Тоби и Джил. Цялата околност на улица „Аргил“ бе опасана с кордон от градски полицаи. Когато тълпата вече стана неуправляема, бе повикана на помощ и областната полиция. Точно когато удари осем, кралското семейство пристигна и представлението започна.
Тоби надмина и най-смелите очаквания. Лицето му грееше от невинност, брилянтно атакуваше британското правителство с цялата му колежанска закостенялост. Обясни им как е направило страната по-слаба от Уганда, и как това не би се случило в някоя по-заслужила страна. Всички се скъсваха от смях, защото знаеха, че Тоби Темпъл само се шегува. Не мислеше и дума от всичко това. Тоби ги обичаше.
Както и те него.
Париж ги прие още по-шумно. Джил и Тоби бяха гости в президентския дворец и се движеха из града с правителствена лимузина. Снимките им се появяваха всекидневно на първа страница, а когато се появиха пред театъра, допълнителни полицейски части бяха повикани за да усмирят тълпите. След представлението двамата с Джил бяха ескортирани до чакащата лимузина, когато тълпата проби кордона и хиляди французи се спуснаха върху тях с викове: „Тоби, Тоби… on veut Toby!“37 Нахлулата тълпа подаваше писалки и бележници за автографи, натискаше се да докосне великия Тоби Темпъл и неговата чудесна Джил. Полицията не бе в състояние да ги спре. Тълпата я помете. Дърпаха дрехите на Тоби, бореха се за сувенир. По чудо не ги смачкаха, но Джил не се уплаши. Това бе почит към нея. Тя бе направила всичко това за тези хора; бе им върнала Тоби.
Последната спирка бе Москва.
Москва през юни е един от най-красивите градове на земята. Красиви бели брези и липи с жълти цветове, наредени покрай широките булеварди, пълни с местни жители и чужденци, разхождащи се на слънце. Сезон за туристи. Освен официалните посетители, всички туристи в Русия се поемат от „Интурист“, държавната туристическа агенция, която осигурява хотели, транспорт и гидове за панорамните обиколки. Но Тоби и Джил пристигнаха на международното летище „Шереметьево“, където ги посрещна грамадна лимузина „Зил“, която ги откара до хотел „Метропол“, където обикновено отсядаха VIP-ове от сателитните държави. Апартаментът им бе пълен с водка „Столичная“ и черен хайвер.
Генерал Юрий Романович, високопоставен партиен служител, дойде в хотела да ги поздрави с пристигането.
— Ние не прожектираме много американски филми в Русия, господин Темпъл, но вашите ги пускаме често. Руският народ знае, че геният не признава граници.
Тоби бе договорил три представления в Большой театр. На премиерата Джил раздели с него овациите. Поради езиковата бариера, Тоби превърна по-голямата част от представлението си в пантомима, а публиката остана възхитена. Направи остро изстъпление на псевдоруски, а смехът и аплодисментите отекнаха в огромния театър като благословия с любов.
През следващите два дни генерал Романович придружи Тоби и Джил на частно разглеждане на забележителностите. Отидоха до парка Горки, където се возиха на гигантското виенско колело, разгледаха църквата „Василий Блаженний“. Посетиха Московския градски цирк и дадоха банкет в „Арагви“, където им бе поднесен „Золотая икра“, най-редкият от осемте вида хайвер, закуски, което буквално означава „малки хапки“ и паштет, деликатесен пастет приготвен в гърне. За десерт ядоха яблочная, невероятно вкусна ябълкова торта „Шарлота“ с кайсиев сироп.
37
Искаме Тоби! (фр.) — бел.пр.