Имперски убийства
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имперски убийства». Краткое содержание книги:
Но плановете му за укрепване на империята са сериозно застрашени от поредица убийства на куртизанки — красиви и изискани млади жени, чиито услуги са били търсени дори от самия император. Лицата на убитите са белязани с кървави кръстове.
За да защити доброто име на своя син и бъдещето на империята, императрица Елена прибягва до своята довереница Клавдия — племенница на кръчмар, една от множеството тайни агенти на императрицата. Младата жена тръгва по следите на убиеца, чиито престъпления могат да разклатят престола — но Клавдия има и свои сметки за разчистване…
— Ти прие играта. Можех да те убия пред всички.
— Не, Парисе! Не мисля, че би могъл. За теб убийството е това, което е добрата храна за други. Ти обичаш да го обмисляш, да го вкусваш с наслада. Подозирам, че нашата среща би била един приятен следобед с хапване и пийване. Ти щеше да наругаеш Мак, че не идва, но щеше да обещаеш да идем да го потърсим. Междувременно, щеше да ме забавляваш с някаква песен или стихотворение, а сетне, точно когато реша, че е време да тръгнем… — Клавдия остави чашата си на земята: — Щеше да си доставиш удоволствието да ми оставиш малко време, в което да разбера истината. Да осъзная каква изключителна личност си, да призная, че съм била победена и измамена, че ти си по-добрият, по-бързият, по-хитрият. Ти си ловец, Парисе! Ти ходиш на лов за човешки същества. Щеше да ме убиеш и да направиш с мен същото, което и с Фортуната: щеше да ме окачиш на някой клон, може би със забодено на туниката ми проклятие, може би с предупреждение, че още повече си се приближил до императрицата. Щяха да минат дни, преди да се разбере, че ме няма. И кога щеше да нападнеш Елена? Тази нощ? Ти си хитър и жесток, с ледено сърце. Елена или Константин, а може би и двамата щяха да бъдат твоите последни жертви.
— Защо говориш така?
— Ти уби Локуста, защото е дошло времето за сбогуване. Независимо от успехите ти тук, Рим е започнал да ти омръзва. Старата вещица е трябвало да млъкне завинаги, преди да тръгнеш на път. Но накъде? В Никомедия? Да получиш възнаграждението си от Лициний?
— А Домацила? — по нищо не личеше Парис да е уплашен.
Клавдия се запита дали той действително вярва, че е отровен. Актьор до мозъка на костите си, толкова откъснат от реалния свят, Парис навярно мислеше, че всичко това е някаква инсценировка, някакъв сън.
— Домацила е била лесна жертва. Погрижил си се да те поканят, свършил си работата си, а когато всички са мислели, че актьорите се приготвят да си тръгват, си се промъкнал по коридора до стаята й с винен мях, пълен с кръв. Заключените врати не са проблем за теб, нали, Парисе? Навярно носиш със себе си всякакви приспособления, за да получиш достъп до едно или друго място. Ето защо се справи толкова добре с нашето разследване в „Магариците“. Предполагам — присмя се тя, — че ако човек има престъпен ум, той лесно може да преценява постъпките на другите престъпници.
— А ти имаш ли престъпен ум, Клавдия?
— И у мен има нещичко от теб.
— Ако става въпрос за мен — подметна той, — щеше да получиш повече от нещичко!
— Да, защо не? — разпалено потвърди тя. — Кражби, убийства, изнасилвания. Твоята собствена лична война срещу света, а, Парисе? Продължавал си да разиграваш тази ужасна драма, на която си присъствал като дете!
За първи път, откакто се бяха срещнали, Парис изтърва нервите си. Устата му се озъби и той щеше да се хвърли към нея, но Клавдия насочи към лицето му камата си.
— Обещавам ти — прошепна тя, — че разказът ми няма да бъде много дълъг!
— Говорехме за Домацила, нали?
Парис пак се отпусна на тревата с кръстосани крака. Умираш, помисли си Клавдия. Аз те убих, а ти дори не го осъзнаваш.
— Искам да поговорим и за Полибий, за чичо ми; ти си донесъл онези изменнически пергаменти в „Магариците“, както си ги носил и в други кръчми, за да раздухаш пламъка на мълвата в Рим.
— О, я остави това! — потръпна Парис. — Хайде да си говорим за Домацила!
— Чудесно тогава, за Домацила. За твоите актьори и за маските им.
Глава четиринадесета
Кой ще пази пазачите?