Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— На второ място, когато обмислях стъпките й, си дадох сметка, че прозорецът е прекалено тесен. Дори аз, който съм слаб, трудно се проврях през него — той замълча. — Следователно убиецът трябваше да е млад и гъвкав, а единствена Рейчъл отговаряше на описанието.
— Остава още нещо. Направи ли ви впечатление, сър Едмънд, как, когато се опитвахме да разбием вратата на църквата, Рейчъл и майка й побързаха да заобиколят и започнаха да викат Деймиън през прозореца? И тогава ми се стори странно, но като поразмислих, Рейчъл просто се е погрижила да не останат следи на мястото, откъдето е излязла от църквата. Щом влязохме вътре, тя се зае най-усърдно да ни помага да открием таен изход. Спомних си, че се приближи до един от прозорците. Убеден съм, че тъкмо тогава е спуснала резето му обратно или пък, ако е било спуснато, просто се е уверила, че е така.
— Ами снегът? — намеси се Мандевил. — Казахте, че някой, който е дошъл по покритите със сняг пътеки, се е криел в задната част на църквата.
— Не, това е бил хитър ход, чиято цел е била ловко да предизвика объркване и да отклони вниманието. Рейчъл може и да е внесла сняг и да го е оставила да се разтопи, само за да отклони вниманието от себе си. Тя преднамерено показа, че цял ден не е излизала от имението.
Бенджамин замълча и всички отправихме погледите си към младата жена, която седеше все така, загледана в гредите на тавана, потропваше с пръсти по масата и си тананикаше. Беше един от най-непроницаемите убийци, с които съм се сблъсквал. Току-що Бенджамин беше отправил към нея изключително тежки обвинения, а тя не му възрази дори веднъж, нито се опита да го спре или прекъсне. Непроницаемото й хладнокръвие накара дори господарят ми да се почувства неловко.
— Дъще — дрезгаво рече сър Джон, — ще опровергаеш ли думите, които чухме?
— Не съм ви дъщеря — безизразно рече тя. После стана и впери поглед в господаря ми. — Какви доказателства имате, че не друг, а точно аз съм запалила фитила? Как ще докажете, че аз съм удушила с въже двама мъже, че и някаква старица в Лондон? Какво доказателство имате, че съм се спотайвала в църквата и съм убила помощника на Мандевил с арбалет? Или че съм убила и съсякла тялото на някаква почти луда вещица?
Бенджамин се намръщи.
— Имате право, мистрес. И други може да са си послужили с червения шнур. Други може да са извършили изброените престъпления. Но помислете внимателно. Само човек от Темпълкъм ще знае откъде да вземе барут, масло и фитил. Само някой от Темпълкъм ще знае къде да се скрие и къде да скрие стълбата в църквата, както и как да използва за своите цели нещастната старица: първо, за да ни отправи предупреждение и после да я направи своя жертва.
— Така е постъпила и с Бойър и Саутгейт — намесих се аз. — Конете им са хранени с овес и трици, за да ги накара да буйстват. Кой друг, освен човек от Темпълкъм, ще знае как да го направи? Да не забравяме, че сте подменили и стремената им и сте намазали шпорите им с живак, нали?
— Смъртта на Бойър не е нещастен случай, така ли? — пресече думите ми Мандевил.
— Разбира се, че не! — отвърна Бенджамин и накратко разказа какво открихме в конюшнята и стаята на Саутгейт. Рейчъл го изслуша. Облакъти се на масата, скри лицето си в ръце и заклати глава одобрително, сякаш Бенджамин беше някой от любимите й ученици, който добре е научил стихотворението наизуст.
— Но не можете да го докажете — повтори тя.
— Можем да го докажем! — срязах я яз и посочих бялото като платно лице на майка й и изпитите черти на сър Джон. — Те са знаели! Подозирали са!
Девойката сви рамене.
— Да не говорим за слугите! — продължих аз. — Онези, които са изпълнявали заповедите ви. В падението си сте повлекли всички около вас.
Рейчъл презрително повдигна вежди, сякаш бях предложил да поканим слугите й на някакво празненство или увеселение. Бенджамин я наблюдаваше с любопитство.
— Не се страхувате, мистрес, така ли?
— Защо да се страхувам от неизбежното? — отвърна тя. — Защо да се страхувам от смъртта? Настоявам, че нямате доказателства.
— Кралските палачи в Тауър ще ги открият! — каза рязко Мандевил.
Бенджамин се изправи пред Рейчъл и внимателно я огледа. Аз наблюдавах смаян. За първи път си имахме работа с убиец, когото безспорно бяхме разкрили, ала срещу когото не разполагахме с никаква улика. Жестоките убийства на Козма, Деймиън и Бойър, както и ужасните рани, причинени на Саутгейт, биха озадачили всеки съд. Съдията можеше да заяви, че подозренията са основателни, но не разполагаме с доказателства, нали така? (Но Мандевил беше прав! Хенри VIII малко го беше грижа за достоверността на доказателствата или спазването на закона. Няма да забравя как се обърна към Томас Кромуел на делото срещу някакъв абат, който отказваше да положи клетва, с която да признае краля за глава на църквата. Кучият му син заяви: „Осигури му честен процес и после го обеси на собствената му врата!“)