Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
По мълчанието й разбирам колко е объркана. И то окончателно ме успокоява. Сега всичко е напълно ясно: на Джеки е заповядано да предаде лично пакета. Не й е възложено да го унищожи по пътя.
Ще се възползвам все пак — не много — от преимуществото си.
— Благодаря. Не ми се ще да стрелят по мен — заявявам аз.
— Аз да стрелям по вас! — възкликва тя невярваща.
— Как стреля Пуси по Джеспърсън!
— Пуси загуби ума и дума и случаят не е същият: Джеспърсън наруши възбраната. А вие се подчинявате на заповед.
— Но заповедта е може би клопка!
— Клопка ли?
— Ако тръгна по този път, можете да ме пречукате и после ще кажете, че съм направил опит за бягство — стрелвам я аз с разобличителен поглед.
Върша провокация, съзнавам го. Не вярвам на добронамереността й, макар дълбоко в себе си вече изобщо да не я поставям под съмнение.
— Докторе! — възмутено виква тя.
Изчервява се. Но този път не от гняв, а от обида. И нали кожата й е толкова прозрачна, че се вижда и най-малкото движение на кръвта, червенината се разлива като вълна от челото към скулите и от скулите към закръглената шия, която се подава от гимнастьорката.
— Докторе — избухва тя, — аз да не съм есесовец!
Виж, с това тя по-скоро ме изненадва. Не очаквах една млада милиционерка да има толкова богати познания по история.
— Добре — казвам й, — щом искате да ме убедите, минете пред мен. Аз ще ви следвам.
— Не мога да направя такова нещо — отвръща веднага тя. — Ще бъде грешка.
И тъй като не казвам нищо и лицето ми остава каменно, додава:
— Моля ви, докторе.
Вглеждам се в очите й. Те са дълбоки, наситено сиви, обградени от гъсти черни мигли, макар да е руса. Нейното „моля ви“ е наистина молба, а не израз на вежливост. Казва го тихо.
— Гарантирате ли личната ми безопасност? — питам аз.
Не извръща очи и погледът, отправен в ответ на моя, е прям:
— Да, докато сте заедно с мен.
Двусмислен отговор, но трябва да се задоволя с него. А и Шушка губи вече търпение. Впила леко изпъкналите си очи в скопеца, тя нервничеше непрекъснато, докато говорехме, и се наложи на два или три пъти да се завъртим на място, за да отклоня нападателните й напъни.
— Добре — заявявам аз, — ще ви гласувам доверие.
„Забраненият път“ се проточва донякъде в хоризонтална права и затова подкарвам в галоп. Шушка изглежда е доволна от приятната промяна. Весело забива копита, изпод които хвърчи вода и пясък. Скопецът припка подире й.
След пет минути минавам на обикновен ход: спускаме се по стръмен наклон и долу пред нас се възправя препятствие. Мътен поток, преливащ от една долчинка, залива пътеката. И дума да не става да се прескочи. Много е широка ивицата вода. Единствената възможност е да се потърси брод, ако все пак течението не е много силно и много дълбоко.
Джеки ме настига.
— Трябва да преминем — заявява решително тя.
Поклащам глава.
— Първо ще видя колко е дълбоко.
Скачам от седлото, връзвам Шушка за един бор, оглеждам се и намирам счупен клон, обрулвам го, за да стане по-лек, нагазвам във водата и забивам пръчката колкото се може по-далеч. Мисля, че е точно до горната допустима граница. Има силен водовъртеж, но следобедното проясняване се оказва в наша полза: водата не изтича така устремно и няма опасност да ни повлече течението.
Обръщам се: Джеки, отпуснала юздите на коня, е погълната от необичайно занимание пише нещо в малък бележник. Вдига очи в същия миг и без да проговори, ме повиква с пръст. Когато заставам до нея на височината на коленете й, тя ми подава бележника, без да го изпуска от ръка, и аз прочитам:
Х.Х. знае всичко за произшествието с Джеспърсън.
Кимвам и аз мълчаливо; после се отдалечавам. Отвързвам Шушка и изумен се мятам на седлото. Джеки съвсем спонтанно ми съобщи три извънредно важни за мен неща: 1. Написа го, не го каза — значи смята, че може да ни следят от разстояние със специален електронен подслушвател. Запитвам се: така ли Х.Х. „е научила всичко“ за произшествието с Джеспърсън? 2. Потвърждава това, което подозирах, но не исках да повярвам: води ме при Х.Х. 3. Предупреждава ме да внимавам в случай, че Х.Х. ме разпитва за историята с Джеспърсън.
Не мога повече да се съмнявам: в лицето на Джеки имам съюзничка.
Както трябва да се очаква, Шушка ми създава безброй главоболия. Тя се дърпа, върти се и не иска да нагази във водата. Тогава Джеки се престрашава да мине първа със скопеца си. Маневрата е успешна. Шушка също тръгва. Докато прегазваме един зад друг и водата достига до корема на конете, виждам как Джеки хвърля в потока накъсаната на дребни парченца бележка. Заглеждам се в изправения й гръб и якия й рус тил. В мен се надига вълна от благодарност.