Сенки
- Автор: Сол Джон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща «Плеяда»
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сенки». Краткое содержание книги:
Под предлог, че трябва да попаднат в естествената си среда, те са привлечени в специално училище към местния университет, ала се оказва, че са използвани като опитни зайчета в един чудовищен, смразяващ кръвта експеримент.
Вторачи се в екрана.
Отново текстообработващата програма бе блокирала. Екранът пред очите й бе пуст.
Отново взе да набира командите за възстановяване на програмата, но този път и клавиатурата отказа.
Натисна едновременно клавишите «контрол», «алт» и «изтрий» и почака целият компютър да се задействува отново. Нищо не последва.
С въздишка посегна към червеното копче на самия компютър и тъкмо мислеше да го изключи от мрежата, да изчака пет секунди, а после пак да го включи и да започне всичко отначало, когато изведнъж екранът оживя:
МАМО
За миг Джанет не сваляше очи от тази дума. Какво ставаше? Наистина ли това бе думата, с която цял живот я зовяха децата и или просто компютърът изхвърляше някаква безсмислица?
Опита се още веднъж да задействува компютъра и този път успя. Екранът опустя, после поредица от команди се изредиха на него, докато оперативната система се възстановяваше. Но тъкмо се канеше отново да набере командата за текстообработващата програма и екранът отново оживя. Този път и дума не можеше да става за грешка: МАМО. АЗ СЪМ. АДАМ.
Джанет се взираше в буквите.
Шега ли бе това?
Нечие зловещо чувство за хумор.
За миг се взря вцепенена в посланието и изведнъж усети, че цялата трепери. Какво ли се очакваше от нея?
Дали пък някой не очакваше да му отговори?
Умът й трескаво заработи и тя се опита да разгадае откъде ли можеха да идват тези слова.
Всеки можеше да вкара това предварително програмирано за определен час съобщение и да го нагласи така, че да се появи в определен момент.
Някой отдалече можеше да проникне в компютъра с помощта на модем.
Можеха да се намерят куп обяснения за съобщението, съществуваха два-три начина то да достигне дотук. Но защо?
И кой?
Кому можеше да хрумне подобно нещо? Кой можеше да е толкова жесток, че да се преструва на Адам?
Не ще и дума, в това едва ли имаше нещо смешно!
С треперещи ръце тя се пресегна и изключи компютъра. Думите на екрана избледняха.
Дали да го включи отново и да се опита да довърши започнатата работа?
Поколеба се, но после се сети как компютърът вече два пъти блокира.
«Не го докосвай — нареди си тя наум. — Просто го остави до утре.»
Пренебрегна недовършените задачи в кабинета, взе чантата си, изгаси лампите и излезе, като заключи след себе си. След няколко минути бе в колата си на път за вкъщи. Но словата на компютъра не й излизаха от ума.
Сети се за случилото се преди месеци, миналата пролет. Тя си работеше в кабинета, отпечатваше някакъв доклад и текстообработващата програма изведнъж блокира.
Тъкмо се канеше да я набере отново, когато изведнъж на екрана се появиха някакви думи:
ЗДРАСТИ, МАМО. АЗ СЪМ. АДАМ.
Тогава това бе самата истина. Адам бе проникнал от стаята си в компютъра й просто да се пошегува.
А тогава дори й се стори смешно.
Но сега той бе мъртъв, а това се повтаряше.
Независимо чие дело бе, служеше си със същите думи като Адам преди месеци.
17
Щом Джош видя Ейми да напуска басейна и да изчезва към женската съблекалня, му се прииска да хукне след нея. Докато траеше експериментът, той все взираше в нея, вместо да съсредоточи вниманието си върху екрана на компютъра, понеже като видя поклащащото се въже с възлите и трамплина за скокове, веднага се сети какво изпитание й предстоеше.
Как можеше доктор Енджърсол да постъпва така с нея? Не знаеше ли колко много се страхува тя от височината?
И тогава той разбра. Именно това бе целта на експеримента — да се види как ще реагира Ейми, когато трябва да избира между две ужасяващи я неща.
— Но това бе подло. Дори по-подло от онова, което сториха с котката сутринта. Всъщност, когато Ейми напусна класната стая, Джош не разбра много добре за какво се разсърди тя. В края на краищата котката изобщо не изпитваше каквато и да било болка. Поне така им каза доктор Енджърсол.
Но той каза и на Ейми, че няма да бъде нужно да прави нещо, което не иска. А после не само я изплаши до смърт, но я унижи пред всичките й приятели.
Може би да я пресрещне пред физкултурния салон, когато излиза от съблекалнята. Измъкна се от групата, струпала се около компютъра, но д-р Енджърсол, предугадил намеренията му, го спря.
— Остави на Хилди да се погрижи за Ейми, Джош. Ще се оправи… трябват й само няколко минути да се успокои — рече той.