Отменена присъда
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #16
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отменена присъда». Краткое содержание книги:
Но това дело има сериозен политически аспект и Холър трябва да се изправи срещу прочут адвокат. Бош успява да издири изчезнала свидетелка, чиито показания са били решаващи за първата присъда, но вече не са актуални. Освободеният под гаранция Джесъп е любимец на пресата, но поведението му нощем кара Холър и Бош да се опасяват от най-страшното — че убиецът може да нанесе нов удар.
Романът „Отменена присъда“ е най-безпощадният трилър на Майкъл Конъли и е написан с дълбочината, ритъма и проницателността, спечелили на този автор най-големите награди в света на съспенса.
— Роуман — каза той. — Били сте с него в рехабилитационния център, нали?
— Да — потвърди Глисън. — После се оженихме.
— Кога? — попита Макфърсън. — Нямаме данни за този брак.
— След като излязохме. Той познаваше един свещеник. Оженихме се на плажа. Но не трая дълго.
— Разведени ли сте?
— Не… Не ме интересуваше. После, когато се излекувах, просто не исках да се връщам там. Това беше едно от нещата, които изключваш. Все едно не се е случвало.
Маги погледна Бош.
— Може бракът да не е законен — допусна той. — И затова в окръжните архиви няма нищо.
— Няма значение дали е законен — отвърна прокурорката. — Той очевидно се е съгласил да свидетелства и може да даде показания срещу нея. Важното е какви ще са тези показания. Какво ще каже Роуман, Сара?
Глисън бавно поклати глава.
— Не знам.
— Е, какво си му разказала за сестра си и втория ти баща?
— Не знам. Ония години… почти нищо не си спомням от тогава.
След кратко мълчание Макфърсън я помоли да прегледа останалите имена в списъка. Сара го направи и поклати глава.
— Не знам кои са част от тия хора. Някои познавах само по прякор.
— Но познаваш Едуард Роуман, нали?
— Да. Живяхме заедно.
— Колко време?
Глисън засрамено поклати глава.
— Кратко. В рехабилитационния център смятахме, че сме създадени един за друг. Когато излязохме, просто не се получи. Продължи около три месеца. Пак ме арестуваха и когато излязох от затвора, него го нямаше.
— Възможно ли е бракът да не е бил законен?
Тя се замисли за миг и вяло сви рамене.
— Май всичко е възможно.
— Добре, Сара, сега пак ще изляза с детектив Бош за няколко минути. Искам да си помислиш за Едуард Роуман. Всичко, което си спомниш, ще ни е от полза. Няма да се бавя.
Макфърсън взе свидетелския списък от нея и го върна на Хари. Двамата напуснаха стаята, но се отдалечиха само на няколко крачки по коридора, после спряха и заговориха шепнешком.
— Струва ми се, че е най-добре да го намериш — каза тя.
— Защо? — попита Бош. — Ако е главният свидетел на Ройс, той няма да разговаря с мен.
— Тогава научи всичко каквото можеш за него. За да можем да го унищожим, когато настъпи моментът.
— Ясно.
Бош се обърна и се насочи към асансьорите, но Макфърсън го повика и той спря.
— Сериозно ли говореше? — попита тя.
— За кое?
— Долу във фоайето. Въпроса, който ми зададе. Наистина ли мислиш, че преди двайсет и четири години тя си е измислила всичко?
Бош дълго я гледа, после сви рамене.
— Не знам.
— Ами космите на седалката? Те не потвърждават ли нейната версия?
Хари разпери ръце.
— Това са косвени доказателства. И не съм бил там, когато са ги открили.
— Това пък какво означава?
— Означава, че понякога се случват разни неща, когато жертвата е дете. И че не съм бил там, когато са ги открили.
— Божичко, може би трябваше да работиш за защитата.
Бош отпусна ръце.
— Сигурен съм, че вече са се сетили за това.
Той отново се обърна към асансьорите и се отдалечи.
29.
Понякога колелцата на правосъдието се въртят гладко. Вторият ден от процеса започна точно по график. Всички съдебни заседатели бяха в ложата, съдията седеше на катедрата, а Джейсън Джесъп и неговият адвокат бяха на масата на защитата. Изправих се и повиках първия свидетел за, надявах се, един плодотворен ден за обвинението. Хари Бош вече беше довел Изи Гордън в залата. След пет минути тя се бе заклела и настанила. Свидетелката беше дребна жена с очила с черни рамки, които уголемяваха очите й. Моите записки показваха, че е петдесетгодишна, но изглеждаше по-възрастна.
— Госпожо Гордън, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате?
— Да. Аз съм криминалист в Лосанджелиското полицейско управление, ръководител оглед на местопрестъпления. Работя в Сектора по криминалистика от хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.
— Бяхте ли вече на работа на шестнайсети февруари същата година?
— Да. Това беше първият ми работен ден.
— И каква задача ви възложиха?
— Моята задача беше да се уча. Определиха ми ръководител и трябваше да ме въведат в работата.
Изи Гордън бе истинска находка за обвинението. Двама специалисти и техният ръководител бяха поели трите местопрестъпления, свързани с делото на Мелиса Ланди — къщата на „Уиндзор“, контейнера за смет зад „Ел Рей“ и „паяка“ на Джесъп. Като новопостъпила, Гордън беше придружавала навсякъде главния криминалист и затова бе присъствала и на трите места. Главният криминалист отдавна беше мъртъв, а другите специалисти се бяха пенсионирали и не можеха да дадат показания и за трите местопрестъпления. Откриването на Гордън улесняваше представянето на доказателствата от местопрестъпленията.