Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Седнала зад бюрото си в управлението, Соловски слушаше с удивление това, което Уолтърс й съобщи.
— Значи партньорите са открили кражбата и Ребека Морланд е била надлежно уведомена, така ли? — недоверчиво попита тя.
— Точно така — кимна с доволна усмивка Уолтърс. — Току-що приключих разговорите. Държах да чуя и тримата — Тейлър, Денисън и Евънс. Всички те официално потвърдиха, че злоупотребите са били дело на Райън Морланд.
Соловски отчаяно търсеше нещо, за което да се залови.
— Кой пръв ти каза това?
— Научих го от свой източник — сви рамене партньорът й.
Тя озадачено го изгледа. Този човек често й сервираше важна информация, получена бог знае откъде. Какви бяха тези тайнствени източници?
— Не разбирам защо госпожа Морланд не ми е казала нищо — промърмори.
— Защото е проклета лъжкиня, ето защо! Тази жена те направи на глупачка, Соловски! Ще разбереш това в момента, в който се отърсиш от шибаното си съчувствие към вдовицата!
Телефонът иззвъня и Уолтърс вдигна слушалката. Соловски бавно се облегна назад и със свита душа се опита да открие смисъла на всичко това. Когато Ребека Морланд я помоли за помощ, тя беше убедена, че тази жена разкрива душата си пред нея, че й е разказала всичко. Повярва й, защото прекрасно знаеше какво е да изгубиш съпруг. Нима наистина се е оставила да бъде заблудена, както твърди Уолтърс? Нима Ребека Морланд се опитва да я използва?
Той остави слушалката и ехидно подхвърли:
— Чакам да чуя какво ще кажеш за любимата си госпожа Морланд!
Чувствайки се предадена и унизена, тя избягваше погледа му. Ужаси се при мисълта, че е рискувала прехраната си заради една жена, която умишлено злоупотребява с доверието й. Почувства се виновна, като си представи на какви страдания бе готова да изложи децата си.
„Тук е прекалено топло — рече си объркано тя. — Трябва да обмисля някъде другаде създалата се ситуация.“ Грабна чантата си, промърмори за някакъв час при педиатъра и решително тръгна към вратата.
— Ще ти се обадя по-късно — подхвърли през рамо.
Ребека постепенно се успокои. Вече беше сигурна, че Уърлингтън знае нещо за смъртта на мъжа й. За миг й хрумна да отиде право в шерифската служба на Марина дел Рей, но после веднага се запита какво може да докаже. Отказът на собственика да разпита екипажа на яхтата му съвсем не означаваше съучастие в убийството на Райън.
„Продължавай да разследваш това, с което разполагаш — напомни си тя. — Търси нещо общо между хората, които очевидно не казват истината. Глория спомена, че бившата съпруга на Джон Евънс живее в Коста Меса — на две крачки оттук. Защо не опитам да поговоря с нея?“
Набра номера на информацията в Ориндж Каунти и бързо получи адреса на Синди Евънс. Коста Меса беше малко градче навътре в сушата, на няколко километра от Нюпорт Бийч. За разлика от богаташите, които обитаваха крайбрежната ивица, там живееха предимно хора от средна ръка.
Петнадесет минути по-късно спря пред жилищен комплекс на една тиха и малко занемарена уличка. Блоковете не се охраняваха и тя пое между два от тях — еднакви като близнаци, боядисани в зелен цвят.
Натисна звънеца на един апартамент в блок номер 8 и вратата със скърцане се отвори. На прага се появи слаба млада жена с кестенява коса, вързана на хлабава конска опашка.
— Вие ли сте Синди Евънс, бившата съпруга на Джон? — попита Ребека.
— И какво, ако съм? — Жената предизвикателно сложи ръце на кръста си.
— Мъжът ми Райън Морланд беше негов партньор. Може ли да поговорим? Важно е…
— Ами… Добре… — Жената откачи веригата на вратата.
Ребека влезе в смайващо тясното апартаментче. В един от ъглите имаше диван, срещу него вдигаше шум включен телевизор. Помещението представляваше комбинация между дневна и трапезария — нещо често срещано в калифорнийските жилищни блокове.
— Съжалявам за съпруга ви — промълви домакинята, която очевидно се чувстваше неудобно и не знаеше какво да каже.
— Благодаря — сдържано кимна посетителката.
— Седнете ей тук, на дивана — рече Синди, после забързано събра няколкото разтворени книги и ги пусна на пода. — Уча за медицинска сестра и тъкмо се опитвах да си подготвя домашното — поясни.
— Колко сте млада! — прошепна Ребека. Трудно можеше да си представи това момиче като съпруга на Джон Евънс. — Очаквах да сте по-възрастна…
— О! — леко се изчерви Синди и докосна скулите си. — С грим изглеждам по-възрастна… — Придърпа един стол от кухненската маса и се настани насреща й.